Конюшните

BLooDyKiSs написа:

Така, сори за флууда...
Знам, че моите мнения са провокирали "прекъсването" на играта.
Та... imm0rtal, възмощението ти в донякъде основателно.

Първо, както виждаш "къщичка" съм го сложила в кавички, по простата причина, че думата "бокс" е спомената в предишното изречение и щеше да стане повторение.

За информацията отностно, кое какво е, ти благодаря. Веднага ще поправя мнението!

А отностно излизането на Силвър от конюшната... Както би трябвало да си забелязала тя беше ядосана, заради определена реплика на Елизабет и съответно се водеше от гнева... Забравяйки всякаква предпазливост! Затова го написах по този начин.
За "прибирането обратно" - е там вече нямам оправдания, трябваше да я "сваля" от коня.

BTW, може би ще е добре модераторите или администраторите да премахнат мненията.

Не, не беше само заради теб, поне това с излизането и влизането на ездача върху кон. Стори ми се, че и Ейдриън и Из бяха излезнали така, а Ейдриан е учителя по езда и това не ми хареса.

BLooDyKiSs, съжалявам ако съм те засегнала или нещо такова, целта ми не беше такава.

И да, най-добре съобщенията да се изтрият от модераторите.

- Здрасти и на двете. - каза Ванеса и направи опит за усмивка, но не успя.
- Силвър нищо ми няма. - опита се да излъже убедително, но не знаеше как се справя.Бавно се изправи и подаде ръка на Кейтлин - Ванеса, Ванеса Рембър. - След това отново седна, усетила че не може да седи права.

- Да, бих искала. - Ванеса се нуждаеше единствено от това.Нещо, което да не е свързано със случилото се, да не й напомня за това, и да го избегна.Сама знаеше, че бяга от станалото, но тя не е достатъчно силна за да го преодолее.Надявапе се язденето да премахне сълзите, които напираха.Стана, като за секунда се задържа за Силвър.

Муссо влезна в конюшната поогледа се насам-натам, и Видя един кон.Конят беше по едър от другитите . Той отиде до него и го погали. Тои се качи и го поязди. Конят видя мишка по пътя и побесня.
Муссо падна от коня си, и си счупи ръката. пускам го това

Муссо се свести и видя единчовек, и неговият кон.Тои се опита да си припомни какво е станало, но само си спомнил, че конят му побеснял и нататъка не си спомнял.Тои попитал дали знае най-едрият кон.и дали го яздел.

Муссо искаше да благодари на г-н Дарк но не го намери той отиде до пистите за състезаване. Не го намери там. Той се зачуди и се поразходи из околноста защото беше нов. По случайносттой намери г-н Дарк и едно момиче.

Той благодари на господин Дарк за дето му помогнал за ръката.

Всичко се случи толкова бързо... Красивата брионетка, Силвър, изглеждаше супер и дружелюбна, макар че май нещо не беше на кеф. Кейт я хареса. Когато Силвър избяга нанякъде, Кейтлийн реши да остави Ванеса сама, явно имаше нужда от това, и започна най-накрая да разглежда конете. Имаше доста красиви животни. Един от тях я заплени. Беше светло кестеняв жребец с тънка начупена бяла линия на челото. Хвърли бегъл поглед към табелката с надпис "Памир". Приближи се неусетно, сякаш коня я хипнотизира.
- Здравей, красавецо. - прошепна му тихо и го погали.
Видя, че някакъв възрастен вампир вкара коня си в бкса, но не му обърна внимание. Дори не видя какъв е коня (а това никога не й се беше случвало). Гледаше Памир в очите. Не можеше да откъсне очи от него.

- Ооо, определено има. - погледна Силвър и видя, че до нея стоеше вампира. Може би, беше учител по езда. Беше запленяващ. Имаше невероятни зелени очи и руса коса. Кейтлийн си каза, че трябва да спре да се впечатлява. Все пак всички вампири бяха красиви... - Здравейте, аз съм Кейтлийн. - каза тя на вампира.

- Добрее, да видим сега.. - каза си Кейтлийн след като Силвър си тръгна. Отиде до края на коридора, предполагайки че може би там е амуничника. И не сгреши. Взе едно седло, потник, четка, чесалка и гребен. Като стигна Памир остави седлото и останалите неща на стойката до вратата на бокса му. Влезна при обаяващия кон. Изпрати му въздушна целувка, за да привлече вниманието му и застана на едно място, чакайки жребеца да се приближи. Когато го направи, Кейт му даде ръката си, за да я подуши и го почеса по гривата. - Здравей, красавецо!
Взе четките и гребена и започна да чисти коня. Свърши точно за две минути - още преди да беше Белязана е правила това стотици пъти и беше много бърза. След това сложи потника, гела и седлото на коня. Затегна здраво, изкара коня от бокса и там провери отново опаса. - Хм, ти си от хитрите, задържаш си въздуха, за да не затегна както трябва - усмихна се тя, затегна опаса и го потупа.
Навън я чакаше Силвър, на гърба на един доста красив черен жребец. Забеляза я едва след като се качи, защото се беше съсредоточила върху Памир.

- Здравей, хмм..котенце. - Кейт не се плашеше от пумата, обожаваше всички животни, без значение колко са страшни или опасни... - Ами да загрея малко Памир и ще започнем с интересното. Да отидем на онази ливада, до там ще сме готови, нали момче? - каза Кейт на Памир и го докосна леко с петите си. Отстрани движението сигурно е било незабележимо, но Памир разбра. Кейтлийн го караше да увеличава постепенно скоростта на тръса, за да загреят по-бързо. Тя никога не беше яздила толкова удобен кон. Не можеше да се различи дали е вдигнал тръс, само такта от копитата му го издаваха. Стигнаха ливадата.

Кейтлийн се изненада от себе си. Обикновено конете я успокояваха, а сега направо гореше от раздразнение. Дарк дори не й каза нищо. Ъгх. Мислеше си за това докато водеше Памир към бокса си. Разседла коня и го целуна по муцунката. Върна се, за да му свали юздечката. Даде му бонбонче, изми юздечката и я върна на мястото й. Не знаеше какво да прави сега. Не познаваше това място, ама изобщо. А това щеше да е новия й дом... Замисли се, че всички бяха много дружелюбни. Освен един вампир... Ъгх. Отблъсна тази мисъл, надявайки се някак гнева й да отмине.

- Да, така е. Не успях да разгледам добре наоколо. - Всъщност беше видяла само стаята си, голямата сграда и конюшните, особено тях. - Добре, с удоволствие ще дойда с...Вас. - усети се, че е учител и трябва да му говори на вие. Е добре, сега се обърка напълно, но тръгна с Ейдриън Дарк.

Ванеса внимателно гледаше какво правят и оценяваше.След това бавно се оттегли, за да не я забележат.Застана до вратата и се свлече по нея, като накрая за озова на земята.Съвсем бе забравила за дарбата на Ед, за това остана там.С ръцете си, прегърна коленете.Дънките й вече се бяха нацапали, но нея не я тревожеше.След кратко стоене така, стана и се изтупа.Тръгна някъде извън конюшните, но самата тя не знаеше къде.

- Това е единственото място, на което се чувствам сигурна и... наистина щастлива. Или поне докато не те открих. Оттогава винаги съм щастлива... - каза Кейт на Лили когато стигнаха вратата на конюшните. Погледна приятелката си. - Яздила ли си преди?

За малко да се просълзя при изказването на Кейт. Тя ме попита дали съм яздила, но аз пропуснах въпроса и й се метнах на врата, като се разплаках.
-Господи, ако не беше ти да съм се самоубила, Кейт! Благодаря ти толкова много, че си ми приятелка. - притиснах я по-силно, а после се отделих от нея и изтрих очите си. - Голяма съм ревла, а? Извинявай, само те занимавам с глупостите си. - погледнах към конете и разширих очи. - Имаш предвид.. да яздим... коне? Аз.. не мога да язда. Обожавам конете, но никога не съм се качвала на някой, баба не ми даваше, страхуваше се, че ще се нараня. - премигнах недоволно. Винаги съм искала да се науча да язда кон, но страхливата ми баба все се притесняваше излишно.

Ъгх, тя я беше предупредила да не плаче, защото имаше потенциална опасност и Кейт да се разреве. Преглътна огромната буца в гърлото си и каза:
- Е, винаги си има първи път. Сега ще ти покажа Памир. Невероятен кон! И е кротък, мисля. Яздих го последния път. Беше страхотно. - Кейт задърпа Лили към бокса му. - Аз ще го оседлая и ще го пояздим. - Кейтлийн остави приятелката си при Памир и се насочи към амуничника.

Огледах коня, беше голям красавец, признавам си. Беше светлокафяв, с буйна и зашеметяваща грива. Очите му - черни и бездънни като яма, ме караха да изпитвам респект към него. Усмихнах се колебливо на Памир и се приближих с много бавни и пресметнати движения за да не го уплаша. И преди бях галела и решила коне, но никога не ми бе позволено да се кача на някой. Този беше кротък и ме гледаше спокойно. Усмихнах се по-сигурно и леко го погалих по муцуната, а той изпръхтя и ме помириса. Изтропа с копита и дойде по-близо до мен и ми изпръхтя в лицето, а аз се разсмях и го загалих по-спокойно. Явно ме харесваше, а и аз него. Наистина бе красавец, пък и с обноски.

Чух тръшване на врата, и мислейки си, че е Кейт казах без да се обръщам:
-Кейт, Памир е невероятен и.. аз мисля, че ме хареса. - усмихнах се весело и продължих. - Изпръхтя ми в лицето. Голям е хитруша. Знаеш ли, винаги съм искала да яздя кон, но баба ми винаги се е притеснявала да не падна и да си счупя врата. Попринцип баба ми е много добра жена, винаги ми е давала каквото поискам и се е грижела за мен. Но за това й притеснение и страх, много й се сърдех. Но тя се правеше, че не ми обърща внимание и не ми даваше инатливо. Надявам се днес да ме пазиш, че ако си счупя нещо, баба ще дойде с две базуки тук и ще изпотрепе всички, преди някой да е успял да й гъкне. - разсмях се. Баба ми винаги ме е пазела от всички и всичко. Не чувах отговор, за това се обърнах и човека, който видях ме накара да отстъпя с крачка назад и да си глътна езика. Какво по дяволите прави тук господин Дарк?!

Премигнах и отместих поглед от него и не отговорих. Очите ми се замъглиха от сълзи, но аз се огледах за четка и видях една оставена на земята близо до Памир. Явно някой я бе оставил там. Сърцето ми биеше бързо и всеки удар ми причиняваше неизмерима болка. Сълзите ми потекоха, но аз не отговорих, продължих да мълча и да гледам надолу. Нямаше ли най-сетне да си отиде, да ме остави да си страдам спокойно? Защо го срещам навсякъде? Защо.. може би най-доброто решение е да отида в друг дом на нощта. Но никога не бих оставила Кейт. Тогава какво да правя?
Започнах с ритмични движения да реша Памир и се опитах да не мисля за това, че господин Дарк стоеше на прозореца ми върху коня си и очакваше да му кажа, че му прощавам, че нищо не е станало и че може спокойно да си върви при някоя друга, която не е новобелязана глупачка и не би паднала така лесно в ръцете му. Нямаше въобще и да се унизява да му проговори. Защото виждаше, че той явно си играше с нея и си мислеше, че тя превъзмогва това само с усмивка и че не й пука. Но ми пука и то ужасно много...ужасно...Разтреперих се, а сълзите затекоха по-силно, стиснах зъби да не изхлипам и продължих да реша Памир.