Конюшните

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:16 am

-Това което ми направи не е проблем...все пак съм вампир.А наистина ако е станало това...дано онази крава направи нещо по въпроса.Или може би иска да убиваме хора?

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:17 am

- Още не е станало, но скоро ще стане. - Усмивката й бе мрачна. - Из ще се държи зле с теб..Не, не. Се държа зле с теб, което не е за вярване.

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:19 am

-Ти злото ни ли целиш?Явно трябва да се запознаеш със обстоятелствата тук.Ако това стане някой от новаците ще реши че е велик и ще убие хората след това ще трънат слухове и накрая ще има война...

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:20 am

-Ти от къде знаеш?

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:21 am

Ванеса се сопна:
- Не, не ви целя злото.Просто сънувах как тези се представят за вампири.Не вярвам много в това.Все пак просто един сън.

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:23 am

-Амии добре...

(бтв...нали не си могла да заспиш?Свързвай си действията!)

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:23 am

(бтв. спах на пейката в градината)

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:26 am

-Абе, Ванче....-Ефи се хилеше като печена тиква

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:27 am

- Знам.И престани.Аз ли съм виновна?След 2 бири и 3 уискита к'во искаш?Да ти сънувам понита и дъгички?

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:28 am

(Както и да е...)
Ед се надвеси над ухото на Ванеса и прошепна:
-Ако сънуваш още нещо веднага трябва да го кажеш...за безопасността на всички е!

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:30 am

- Уверявам те, няма да стане нищо.Но щом така казваш..все пак си вампир.- Ванеса прошепна в отговор.

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:34 am

-Не го забравяй!Е можем само да се надяваме да не стане нищо лошо.

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:36 am

- Да, добре.Ама аз пих толкова много..Добре.Какво ще правим сега?

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:39 am

-И понеже си пила, очакваш съня да е бил правдоподобен ли?!

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:41 am

-Ние предполагам нищо.Мисля че със Еф трябва да отидем при храма на Никс.Хайде Еф!

Заглавие: Re: Конюшните Вто Мар 16, 2010 1:42 am

- Ами, точно това казвам.Очаквам да не се случи.Чао!

Заглавие: Re: Конюшните Съб Мар 27, 2010 2:36 am

Бавно навлезнах в тъмното помещение. Ухаеше на сено, кожа и прах. Вдишах бавно познатия аромат.
Винаги съм си падала по ездата. Обичам да усещам коня под себе си, буйните му движения...
Няколко пъти бях ходила на уроци, но предпочитах да язда за себе си. Просто да се наслаждавам на свободата, която ми предоставя животното.
Доблих се до един от боксовете. Вътре имаше един прекрасен черен като катран, чистокръвен арабски жребец. Красивото животно гордо повдигна глава към мен.
Погледнах към табелата над бокса. "Торнадо" Подхождаше му. Забелязах в долния край на табелата малък надпис, гласящ "необязден".
Протегнах лекомислено ръка към животното и го погалих по главата. Той не се отдръпна. Гледаше ме право в очите и не мигаше. Усмихнах се.
- Имам чувството, че с теб, ще си допаднем, красавецо! - погалих го още веднъж аз.
Шадоу пристъпи до мен, но коня не се оплаши. Напротив, прие спокойно пристътвието на пумата.
- Чакам с нетърпение часовете по езда!

Заглавие: Re: Конюшните Съб Мар 27, 2010 3:09 am

-Харесва ли ти?-Ед наклони леко глава и загледа всичките движения на Силъвр.Торнадо наистина не беше давал на никой досега да го обязди и дори да го измие.Изведнъж задуха хладен ветрец и разнесе миризмата на сено..и кръв?!Ед се загледа за да определи откъде идва миризмата и видя че по Шадоу има малко от кръвта на единия от човеците които срещнаха по-рано.Миризмата не беше кой-знае колко силна но беше дустатъчна да подлуди пълен новак.Ейдриан зачака отговора на Силвър леко усмихнат.

Заглавие: Re: Конюшните Съб Мар 27, 2010 4:04 am

- Невероятен е! - погледа ми погледна с очакване Ейдриън. - Кога...Кога ще мога да го поразходя и да се погрижа за него? - попитах с надежда.
Погледът ми попадна на муцината на Шадоу. Кръв. Ето защо по лицето на учителя премина странен изразаз. Изобщо не ми беше направило вчетление.... Може би бях свикнала с кръвта? Имах толкова лекари в семейството (бившето), че бях се нагледала на кръв... Дори и след белязването. Помня, че вуйчо се опитваше старателно да почиства, но... не винаги се получаваше.
Сега миризмата нахлу в ноздрите ми и изгори гърлото ми. Преглътнах рязко.
- Шадоу... - не довърших изречението. Пумата внимателно облиза муцинаката си, изчиствайки кръвта.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 2:39 am

Из като че ли идея нямаше къде се шляе. Цял де, така де - цяла нощ, разни хлапета от училището й се оплакваха от разни неща. И все глупави проблеми. Чудеше се защо изобщо я бяха направили съветник, като мразеше такива работи. Оо, чакай, точно защото мразеше и не я биваше! Реши, че тъй като явно няма какво друго да прави, може и да е забавно да излезе да поязди навън. Може би този път нямаше да е нужно да краде коня... можеше просто да помоли Ейдриън... предполагам.
По дънки, кецове и тениска, тя влезе в конюшнята и ведро поздрави.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 2:47 am

Ед я посрещна с усмивка като чу гласа й.Та как нямаше да я посреща подобаващо като само тя му беше истински приятел и с нея можеше да сподели всичко.Нали всички го бяха изоставили.Двамата влюбени бяха още на скалата...а Силвър беше унесена от мисли за коня и как ще го обязди.Силвър по-скоро бе неутрална тъй като беше тук само от няколко часа.Унесен в мисли ед отиде до Из и я прегърна.Имаше толкова неща които трябва да напарви.Поне едното щеше да го направи сега...или поне да се опита.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 2:51 am

Из направо отскочи назад, като го избута.
- Ама ти какво правиш, бе?! - панирано каза тя. Кофти спомени нахлуха в главата й. Спомени за последните няколко дни, спомени за предишни години. Искаше й се да се махнат- Поотупа се и чак тогава осъзна колко грубо се беше държала. Елизабет се сепна. - Съжалявам, просто не съм свикнала на допир...

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 2:54 am

-Няма проблем...просто...никой не ми остана.Ник и плезиозавъра от шотландия са против мен а Силвър е неутрална и не мога да разчитам на нея...просот само с теб мога да споделям всичко без да се безпокоя че някой ще каже нещо против мен.Просто...ами не знам.Няма с кой да споделям.Затова просто нещо ми стана и се бях унесъл в мисли.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 2:58 am

Из се отдръпна още малко и му се озъби.
- Това ти е проблема! Все с хлапетата движиш, пробвай да си приказваш с Петрова... Но така е, за жалост тук нямаме учителски колектив! България е, бре! Как да очакваш колегите ти да са печени. Виж, някой път можеш да дойдеш в кабинета ми да си поговорим, тъкмо ще ми отнемеш от времето с малките тъпи лапетерии... - Из се усмихна и смени гласа си с много мил тон - Сега можеш ли да ми намериш кон? Искам да изляза да пояздя...

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 2:59 am

Излязох от мечтите си за това как ще обяздя Торнадо.
Потърсих с поглед г-н Дарк и забелязах една жена. Беше красива. Прелестна, дори... Вампир. Учител? Сигурно. Пристъпих бавно напред към тях, но спрях... Не исках да прекъсвам разговора им.
Дочух разговора им.... "Тъпи лапетиии"
Присвих очи и лекосмилено влязох в бокса на Торнадо. Не обичах да съдят прибързано за мен... Ами щом бяхме "лапетии", дай да се държим поне като такива...
- Време да се позабавляваме, приятел! - казах отваряйки широко врата, а коня се изправи диво на задните си крака, цвилейки. - Леко, леко... - казах. Улових го за дългата черна грива и се прехвърлих на гърба му. Животнато бяхсно започна да рита и да се хварля на сам, на там, но като разбра, че няма да ме смъкне от гърба си, се впиусна в див галоп, минавайки бързо покрай учителите.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 3:03 am

-Хей!Ти да не намекваш нещо?А относно учениците...старая се да общувам с тях за да свикнат с обстановката тук.А сега кон...хмм.-Той тръгна към дъното на дългото помещение пълно с коне.Стигна някъде до средата и посочи към левия бокс.Имаше табелка и на нея със златни букви беше написано Кралица на вятъра.Конят имаше красив кафяво-меден цвят.Като видя Ед изпръхтя и се наведе.Ед извади от някъде една ябълка и я подхвърли на коня.Кралицата изведнъж направи рязко движение с главата си и хвана ябълката.
-Перфектно Кралицо!А ти...вземи я за днес ако искаш.-обърна се с поглед към Из.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 3:10 am

Из погледна към коня съмнително, кончето погледна към нея с не по-малка учуденост. Добре, не беше чак толкова страшно животно, беше красиво и голямо, с невероятна осанка... само дето Из през целия си предстой в Дома а мрака се беше чупила от часовете по езда... чудо беше как въобще завърши.
- Кралицата на вятъра... - тихо промърмори тя - Първия път, когато влязох в час по конна езда ми дадоха Мрачият танцьор, всички му викаха Демона... Мисля, че ще се справя с този. Благодаря. - Тя несигурно посегна към муцунута на коня и я погали. Е, тъпата гад тръгна да я хапе, при което тя веднага дръпна ръката си и звучно изруга няколко пъти, на няколко езика...

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 3:25 am

Коня тепереше от напрежение под мен. Мяташе се по поляната и квърляше къчове. Някак си успявах да се задържа на гърба му.
Влажните ми ръце стискаха меката му грива. Петите ми се забиваха в мускулите му. Приведох глава над неговата и зашепнах нежно в ухото му. Торнадо присви уши и намали скоростта. Поне се се в лек тръс из поляната. Изправих се гордо на гърба на красивото животно. Пояздих така 10-тина минути и го насочих към конюшните.
- Браво, момче, браво... - казах потупвайки го по шията.
Влязох в конюните, навеждайки се, за да не си ударя главата във вратата. Насочих Торнадо към бокса му и скочих на земята. Вкарах го в "къщичката" му, галейки го по главата. Преди да затворя вратата, той ме побутна нежно по рамото.
Насочих се към учителите.
- Къде са принадлежностите за изчеткване? - попитах усмихнато Ейдриън.
Шадоу се отърка в крака ми.
- Не съм те забравила, приятелче. - протнах му, погалвайки го.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 3:35 am

-Най-накрая на помещението има малка врата...влез там и те са на рафта отляво.Из...има ли някакъв проблем?Ако искаш Мрачния таньор...той е ей там.Ако искаш ще ти дам него...може и да те познае.Ако искаш остани при Кралицата а ако искаш ходи при Демона...така де Мрачния танцьор.Аз отивам при моя кон.-Ед се усмихна на Из и отиде при своя кон.На бокса имаше сребърна табелка с тъмносиви букви с които беше написано Тъмен Ангел.Черния кон имаше звезда на челото и грива със сиви кичури които се открояваха и блестяха сякаш цялата грива беше тъмносребърна.Ед взе едно тъмно седло гравирано със сребърни ангелски крила и го сложи на коня.Ангелът веднага се сниши за да може Ед да се качи удобобно.Той го напарви и коня изпръхтя доволно.Двамата излезнаха на арената отпред.Нощта беше прохладна и луната грееше средно силно.Коня на Ед сияеше като истински ангел.Ед започна да язди със най-горямата възможна скорост и направо умираше от удоволствие.След това намали хода и се загледа към Из за да види какво ще стане.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 3:52 am

Из се почуди малко. Мрачният танцьор имаше кофти слава, тя не обичаше пък конете по принцип. Отиде при него и го погледна - чисто черен чистокръвен арабски жребец. Можеше да види в очите му някаква болка, все едно е пречупен. Посегна към муцуната му с малко страх и го погали. Е, този кон не я захапа!
Отне и известо време да го оседлае, доста мъки да са се качи върху него... и още доста за да излезе от самата конюшня...факт - коня не й се подчиняваше, ами си ходеше на собствен ход. Чудесно, точно както го помнеше. Беше напрегната и стърчеше като пън, изобщо не можеше да се отпусне върху тази животинка... къде се беше присетила за коне... Само дето веднъж беше бягала с Мрачният танцьор от училището... иначе не се беше и качвала... е, тя дори не беше отвлякла коня тогава, по-скоро беше обратното...
Явно животното следваше Ейдриън.
- Ъъъ, мисля, че ще се справя с този. Мерси, че е искаш да се занимавам с формуляри и такива работи за заемането му...

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 3:53 am

Ванеса искаше да остане сама.След като каза на Ник, че се нуждае от осамотяване, тя дойде в конюшните.Мислишеси, че няма да има никой, но явно е сгрешила.Из, Ед и новото момиче бяха там.Е, планът се провали.Странното бе, че сега не беше ядосана на Ед.Не знаеше защо, но порсто не му бе ядосана.Седна по в страни и се загледа в тримата, надявайки се че няма да я забележат.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 4:05 am

Изчетках внимателно Торнадо, измих го и го напоих.
- Още един рунд?
Коня изцвили леко. Пресегнах се и почнах да го оседлавам внимателно проверявайки всяка кайшка. Сложих му юздечката, махайки трензелата. Не обичах да наранявам животни! Изкарах го извън конюшната и се метнах на гърба му.
Още чом ме усети на грба си, коня се затича към арената. След секунди вече бясно галопираша. Насочих ог към ейдриън, "прелитайк" покрай училтелката. изправих се и дръпнах рязко поводите, заковаваяки точно до Тъмен Ангел. Торнадо се вдигна на задните си крака, размхвайки предните диво. Отстъпи една крачка назад и стъпи здраво на земята.
Усмихнах се на Дарк и се извърнах към приближаващата се г-жа. "Определено беше г-жа!"
- Божичко, наистина обичам ездата! - засмях се, отмятайки разпилелите се по лицето ми коси.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 4:13 am

Наистина съжалявам, че ви прекъсвам играта, ама докато четях ми стана малко гадно. Хайде да наричаме нещата в конюшнята каквито са си - "къщичките" на конете се наричат боксове, желязото дето трябва да е в устата на коня - транзела, "оглавника и поводите" са юздечка, а и никой, по никакъв начин, в почти никакъв случай не ИЗЛИЗА от конюшнята, възседнал кон. Ездачът винаги се качва на коня пред конюшнята. Това се прави, за да се предотвратят инциденти. Всичко може да се случи, това са животни все пак. Може да се подплашат от нещо, да се разбеснеят и ездача да не успее да се наведе при вратата(ако изобщо е успял да се задържи в седлото до там) и бам! Не се заяждам, просто ми стана неприятно и ми се стори доста нереалистично. Съжалявам отново, че ви прекъсвам играта Smile

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 4:43 am

Така, сори за флууда...
Знам, че моите мнения са провокирали "прекъсването" на играта.
Та... imm0rtal, възмощението ти в донякъде основателно.

Първо, както виждаш "къщичка" съм го сложила в кавички, по простата причина, че думата "бокс" е спомената в предишното изречение и щеше да стане повторение.

За информацията отностно, кое какво е, ти благодаря. Веднага ще поправя мнението!

А отностно излизането на Силвър от конюшната... Както би трябвало да си забелязала тя беше ядосана, заради определена реплика на Елизабет и съответно се водеше от гнева... Забравяйки всякаква предпазливост! Затова го написах по този начин.
За "прибирането обратно" - е там вече нямам оправдания, трябваше да я "сваля" от коня.

BTW, може би ще е добре модераторите или администраторите да премахнат мненията.

Заглавие: Re: Конюшните Нед Мар 28, 2010 4:50 am

Zi_Erik написа:: Ванеса искаше да остане сама.След като каза на Ник, че се нуждае от осамотяване, тя дойде в конюшните.Мислишеси, че няма да има никой, но явно е сгрешила.Из, Ед и новото момиче бяха там.Е, планът се провали.Странното бе, че сега не беше ядосана на Ед.Не знаеше защо, но порсто не му бе ядосана.Седна по в страни и се загледа в тримата, надявайки се че няма да я забележат.

След като й казаха, че има часове по езда, Кейт за първи път се почувства добре и почти щастлива след като беше Белязана. Майка й и баща й я бяха подкрепили, но тя въпреки всичко не беше много сигурна в себе си.
Сега Кейт ходеше адски забързано, почти тичаше към конюшните. Преди Белязването конете бяха единственото нещо, което я откъсваше от света с всичката тъмнина, омраза и проблеми.
Щом усети аромата на коне и сено я заля вълна от самоувереност и спокойствие, граничещо с еуфория. Видя, че трима души бяха изкарали конете навън и се зарадва, че може би първо ще може да разгледа конете. Спря се до вратата. Там видя едно момиче, което изглеждаше не много добре. Беше невероятно красива, достойна за завист. Гледаше някак отнесено и почти съкрушено. Нещо й казваше да не подминава просто така момичето, пък и като човек Кейт се справяше доста добре с успокояването на наранени души. Поне щеше да опита.
- Здрасти, аз съм Кейтлин. - каза тя на момичето.

» Поляната при конюшните