Конюшните

В гърлото ми напираше смях, който не успях да съумея да запазя за себе си. Разсмях се гръмко и горчиво. Имало правила, щял да остане с мен, не искал да ме наранява. Той за тъпачка ли ме мисли? Не е нужно някой да ми пълни главата с лоши неща за него, мога и сама да се справя с тази задача. Не исках да слушам мелодичния му глас, който ми говореше тези безпочвени глупости. Нима не е казано "На любов и война всичко е позволено"? Не. Той просто си измисля доводи. Оставих четката, погалих за последно Памир и се врътнах, като излезнах към арената за яздене, само и само да се измъкна от уж "съжалилият" Ейдриън Дарк.

Кейт излезна от амуничника със седло и юздечка. Видя как Лили изхвърча, смеейки се истерично. Забеляза и г-н Дарк. Веднага разбра каква е работата.
- Ъъгх, вие май сте най-глупавия вампир, създаван някога. - промърмори си тя под носа, надявайки се той да не я беше чул, и влезна при Памир да го оседлае. Мислеше да потърси Лили, тя не би оставила Кейт без да каже нищо и сигурно я чакаше някъде отвън. Ездата може би щеше да я успокои.

Облегнах се на вратата на конюшната, все още смеейки се истерично и горчиво и в същото време плачейки. Не можел, правилата не позволявали... Пълни глупости! Та нали за това са създадени правилата - да се нарушават? Той, по дяволите, е толкова страхлив. И какво ще стане? Ще се крием? Какво ли говоря... Господин "Аз не руша никога правилата и съм най-въздържаният" не може. Ами хубаво. Тогава това бе краят. Щом не може, майната му. Захлипах по-силно. Знаех, че няма да ми е толкова лесно да го забравя. Даже може и да не успея, след като се сблъскваме навсякъде. Увих ръце около раменете си и се опитах да спра треперенето. Но то бе от студа, който внезапно нахлу в мен, а не от времето. Нощта бе приятна, хладна, но не прекалено. Строполих се на земята и се умълчах. Само се надявах Кейт да излезе по-бързо, защото щях да се срина.

Кейт оседла Памир по най-бързия начин.
- Хайде, Памир. - каза тя на коня и излезнаха от бокса. Тя го водеше толкова забързана, че коня беше по-близо до тръс, отколкото до ходом. Излязоха през вратата на конюшнята. Кейт видя Лили, беше се свлякла до стената, увила ръце около раменете си. Кейт пусна коня, знаейки, че ще си остане на мястото и се затича към Лили. Прегърна я и й каза: - Е, добре де, може би това, което ти казах вчера няма да стане, но мислех, че разбирам г-н Дарк. Поне до някъде. Май съм грешала. Както и да е. Да го оставим на мира да поязди Ангела, а ние да се поразходим с Памир, какво ще кажеш? - Кейт се опита да смени темата, странейки от г-н Дарк. Искрено се надяваше той да отиде да язди на пясъчния плац, а те щяха да отидат на поляната.

Изтрих сълзите си и кимнах. Това ме развълнува и поуспокои. Щях най-накрая да се науча да язда! Станах и се запътих с Кейт към Памир, който стоеше кротко на мястото си и пръхтеше. Погалих муцунката му и се усмихнах. Вгледах се в бездънните му блестящи очи, които ми носеха спокоиствие и ме караха да се усмихвам. Погледнах отново към Кейт, вече почти забравила за господин Дарк и я попитах.
-Сега, какво да правя?

- Ами първо се качи. - каза Кейт и й се усмихна. - Значи трябва да си от лявата страна. ВИНАГИ - от лявата страна. Това е неписано правило. Всичко, което правиш на или върху коня, оседлаване, слагане на юздечка, качване и т.н. - от ляво. Такаам, сега хващаш се с лявата ръка ето тук за седлото и трябва да държиш поводите в ръката си. Това се прави, за да ако коня тръгне докато се качваш, да можеш да го спреш и той да не те повлече със себе си. След това - дясната ръка слагаш на задната част на седлото и си вкарваш левия крак в стремето. После отскачаш от земята, набираш се с ръце и прехвърлеш дясния си крак от другата страна. Само гледай да не се преметнеш твърде силно и да тупнеш на земята отдясно на коня. Разбра ли? Ето така. - каза Кейт и се метна ловко на седлото. - Лесно е. Твой ред е. Давай.

Преглътнах разтревожено, но последвах внимателно съветите й и някак си успях да смогна, без да се пребия, да се кача на седлото до нея. Хванах я здраво и стиснах зъби за да не изпискам, когато коня тръгна напред. Кейт се ухили доволно, а аз се свих. Чувствах се не на място върху коня, макар, че той бе много спокоен и кротък.
Малко по-малко се носехме все по-бързо, но ритмично из полянката, а аз се отпусках и надигах глава, позволявайки на въздуха да развее косите ми, а доволна усмивка да цъфне на лицето ми. Кейт не говореше, явно ме бе оставила да се наслаждавам без да ме занимава. И й бях благодарна за това. Всичко, което се бе случило наскоро ме бе изтощило.

Кейт реши да забърза малко. Вдигна галоп. Доста бързичък. Реши да спре Памир, защото тази скорост можеше да изплаши Лили и тя да не иска повече да язди. Слезна от коня и когато видя, че Лили се канеше да направи същото, я спря.
- Не, не. Сега е твой ред. Естествено, няма да очаквам да галопираш още на първия си урок. Просто се поразходете с Памир, а аз ще те неставлявам оттук и ще ти казвам как да го контролираш. Няма нищо страшно, Памир ще е послушен... - Кейт погледна предупредително коня в очите. - нали? Сега го бутни леко с пети и той ще тръгне ходом.

Преглътнах нервно и направих, това което Кейт ми каза. Памир тръгна плавно и бавно, а аз се усмихнах на успеха си. Той се движеше бавно на пред, а гривната му потрепваше. Бутнах го пак леко с пети и той забърза темпото си, при което усмивката ми се разтегна още повече. От това, което бях гледала по филмите, ако дръпна повода от ляво, той ще тръгне наляво, и ако го дръпна от дясно, ще тръгне надясно. Пробвах се и постигнах успех. Памир внимателно се обърна, явно разбира се, че го язди някой не особено опитен и продължи напред.

Кейт забеляза г-н Дарк на арената.
- Лили, пообикаляйте малко, не го бутай да върви много бързо, защото може да тръгне в тръс и ти да не успееш да се задържиш. Аз се връщам след малко. - каза тя на приятелката си и се запъти към г-н Дарк.
- Ъъм, г-не, питахме се с... - Кейт осъзна какво щеше да каже. - Питах се, откъде мога да намеря програмата си, ако имам такава и реших, че можете да ми помогнете....

Кейт се поколеба. Г-н Дарк я гледаше безизразно. Тя направо побесня. Не искаше нещо против правилата. Искаше просто да говори с него. Не го обичаше или дори харесваше... като мъж. Харесваше го като приятел, макар да не беше говорил кой знае колко с нея.
- Г-н Дарк, искам да ви попитам нещо. Не искам да се меся в личния ви живот, вие сте учител, все пак. Но се питам защо отблъсквате всички? Струва ми се, че си мислите, че сте сам. Като вълк. Само че нали знаете? Вълците си имат група. Трудно оцеляват сами. - Гледаше го в очите. Говореше му съвсем искрено и се надяваше той да види това. - Защо просто не допуснете някого до себе си? Имам в предвид, че се държите така с всички новаци. Вие не сте сам. Ако позволите на някого, бихте могли да не сте толкова самотен. - Хмм, освен психоложката, тя сигурно е в неговата "глутница". Така де, училището беше малко, а клюките големи. Кейт в момента говореше само за новаците. - Лично аз не ви мразя, ако сте останали с такова впечатление. Харесвам ви, имам в предвид като учител, като подкрепа, дори. Но не разбирам. Не разбирам защо всеки път се обръщате с мен малко заядливо.

[i]Ед се засмя вътрешно.Усети че момичето му говори искрено и затова се пооспокои и настроението му се оправи.
-Виж.Старая се да общувам с новаци и вампири околкото мога.Тоест ВИЕ ме отбягвате.Дали е заради мой постъпки не знам.Вече всички ме мразят.Единствения вампир който ме подкрепя е "психоложката" и затова общувам много с нея.А относно това с Лилиян...не знам какво ми стана тогава...мисля че занапред ще съм сам в това училище.Надявам се да сме си разяснили сметките...

Кейт малко се ядоса. Но той за първи път й отговори почти мило и за това направо се надяваше лъча светлина, който строеше от него да продължи да бъде така дружелюбен.

- Първо, както казах, не всички ви мразят. Поне аз, де за другите не знам. Второ за... нещото между вас с Лили - не ме интересува какво ви е било, ваша си работа. Както казах, не обичам да се меся в живота на хората. Може да дам някой и друг съвет, но това е всичко. И трето, АЗ не ви отбягвам, няма и да го правя. Ако мога да ви помогна с нещо, макар че много силно се съмнявам да го направите, все пак ще разрушите репутацията си на необщуващ-с-новаци вампир, заповядайте, аз съм на среща. Ще направя това, от което имате нужда.

Кейт не знаеше какво да направи след това. Наистина й се искаше... добре де, може би не да са приятели, но поне да са в добри отношения с г-н Дарк. Все пак щеше да го вижда доста често покрай конюшните, където тя смяташе да прекарва почти цялото си време.