Стаята на Кейт

Стаята е приветлива и уютна. Подредена, но в никакъв случай не е перфектна. На стените няма плакати или нещо, което да показва вкуса й, освен парфюмът на D&G. Кейт не обича да стои много време там, сама със мислите си, защото това би било пагубно за нея.

Приближих се към вратата на стаята на Кейт и почуках тихо. Бе малко по-рано от очакваното, но бях много притеснена и не спах кой знае колко. Надявах се и тя да е будна за да не е нужно да се буди заради мен и после да се чувствам неловко. Много я харесвах, лъчезарна и усмихната, всеотдайна и със сигурност вярна. Мислите й бяха чисти, като на бебе - невинни. Толкова й бях благодарна за дето ме подкрепи вчера и не ме помисли за луда.
Не чувах някакво раздвижване в стаята, но предположих, че е заради много тихото ми почукване, за това почуках малко по-силно и зачаках за реакция.

На вратата се почука. Кейт тъкмо се дообличаше. Днес тя беше странно весела. Вълнуваше се ужасно много, че ще види Лили отново. Бяха заедно съвсем за кратко, но вече Кейт много я харесваше. Нещо в Лили сякаш светеше и озаряваше цялата стая, в която се намираше. Със себе си носеше светлина...
- Здравей! - Кейт й се усмихна радостно. Днес, след като не беше преживяла нещо... ужасно(което все пак си имаше добри страни), Лили изглеждаше зашеметяващо добре. Кейт направо благородно й завидя.

Ухилих се и я тупнах по рамото упрекващо, но не се получи точно така. Огледах я от пети до глава. Беше зашеметяваща. Носеше бяла риза и късо черно якенце, лента около врата, светли дънки с тънко черно коланче, което беше страхотно и сива сладурска чанта. Просто бе убийствено яка.
-Кейт, какво си мислиш? Изглеждаш страхотно, сигурна съм, че още днес ще ти предложат брак. - и се разсмях.

П.П. Ето как бе облечена Кейт:

- Ау, това заболя! - Кейт й се усмихна невинно. - Благодаря ти! А колкото до брака - ако е готин веднага бих приела. - Тя се замисли. Май още не беше се запознавала с много момчета в Дома на нощта. Беше виждала няколко, от които напрво й потекоха лигите, но все пак... Е, Кейт реши да си постави за цел да се запознае с някои от тях. - Е, да тръгваме към трапезарията?

Ухилих се на отговора й - това момиче бе страхотно. Със сигурност само да излезнем в коридора и ще й изпопадат в краката. Изведнъж се сепнах и се сетих, че все пак трябва и да тръгнем към столовата, ако не искаме
и после да закъснеем за първия ни час като новобелязани. А той какъв бе? Господин Дарк или мъжът с най-странният характер на планетата земя, ми бе донесъл само учебници. Е, аз явно превидливо бях взела всички, макар, че по-скоро да е било от разсеяност.
-Е, Кейт, ами ти имаш ли програмата за часовете?

- Ъмм, честно казано я нямам. - каза Кейт. Когато пристигна вчера никой нищо не й каза за училището и ученето. Нямаше си никаква идея какви може да са часовете им. - Може би трябва да попитаме някого. Единствения час, който съм имала беше по езда. И по-точно аз си го водех сама. Ще измислим какво да правим по пътя за столовата. - каза Кейт и двете тръгнаха към столовата.