Храмът на Никте

-Лечебницата е далече, няма ли да е по-лесно да я занесем направо там?!-каза Ефи.
В това време, Ванеса вече беше изгубила сънзнание.

-Ами..и това е вариянт.Хайде да я занесем тогава.

-Да я занесем и то бързо.
Ефи я повдигна от земята и тримата се запътиха към лечебницата.

Ефи беше станала преди малко. Беше навлякла някаква блуза и беше изляза на вън за малко. Без да мисли, пое към Храма, където намери Дарк.
-Кво става, Мрачен?

-По-добре не питай а разкарай това изчадие от мен.-той посочи с глава приближаващата се Ванеса.

- Зд-драсти! - Тя се обърна към Ефи,

Ефи погледна първо единия, после другия.
-Какво е станало? Поредната издънка или по-лошо?

-Питай госпожица отракана.

- Това защо не спира да тече? - попита Ванеса.После отговори на въпроса:

- По-лошо.- обърна се към Ед. - Как ме нарече?

-Виж лазиш ми по нервите!Не забравай че тук има два вампира!По добре млъкни и обясни на Ефи за какво става въпрос.

Ефи стана сериозна. Знаеше, че Ванеса е малка, но със способност да създава големи поразии.
-Какво си направила?-каза и тръгна бавно към нея.

- Ами..Онези..Платиха ми.Но не ми беше за парите или нещо такова.Само за да почна нов живот. - обясни Ванеса кратко.

-Да да...сигурно.Ще ти платят за да започнеш нов живот...ти си лъжкиня и нищо повече.

Ефи се спря. Решила, че тя е предателя, са секунди "прелетя" разсоянието между тях. Разби й носа с един удар. Тя се залюля и падна. Ефи сграпчи косата й в шепата си и я удари в скалата. Момичето загуби съзнание почти ведна.
Ефи се изправи, погледна Дарк, избърса кръвта от ръката си в блузата.
-Това беше бързо.-каза.-Хайде, води я там където беше. Пък ще видим дали ще помни нещо.

-Дори не зна мкъде е била...може би да я изнесем извън училището?

-Не, прекалено е грубо. Върни я в лечебницата, може да остане там докато дойде в съзнание. А и така ще знаем, дали ще помни нещо.

-Хмм...добре да я занесем там.

Ванеса неочаквано се свести, а Ефи отново беше изчезнала.Какво ли ставаше в училището.Вече за втори път неочаквано изчезваше вампир.
-Ванеса ти...как се свести?

- Ами, просто отворих очите си.Незнам.. - Ванеса започна да обяснява объркано.
- От кога те е грижа за мен? - Вдигна едната си вежда.

-Ефи май не знае как да удря.-промълви Ед сякаш на себе си.
-Хмм...може би откакто видях удара на Ефи.Та изправи се.-Той я хвана за ръката и тя се изправи но като че ли не можеше да стои на краката си.

- Макма му!Не мога да си седя на краката.Какво ми направи Ефи? - попита Ванеса, облегната на Ед.

-Да видим...удари те и след това те фрасна във онази скала там.-той посочи една скала малко по-далече от тях.Но този път вместо да се оправдава че е учител той остави нещата просто да се случват.

- Ето защо ме боли носа.. - Ванеса махна едната си ръка и замалко да падне, но с другата се хвана за врата на Ед. - Би ли ми помогнал?

-Имаш ли предложения как?-Попита Ед без дори да трепне от тежестта на Ванеса

- Първо би ли ме занесъл в стаята ми?Трябва да си взема бърз душ и да се преоблека. - попита тя.

-Ммм добре.-Ед я хвана през кръста и двамата тръгнаха към женските ученичекси общежития.

Брой мнения : 3 Join date : 06.03.2011 Age : 27

Тина влезе в храма и мигновено усети самотата му. Мирисът на хора или вампири отдавна беше изчеснал. Ехото от молитвите беше заглъхнало. Нима от толкова много време никой не бе почувствал нужда от подкрепата на богинята? Момичето застана пред статуята и се помоли за изцеление от тъгата, която чувстваше. Ати се молеше за Кристин. Искаше да усети отново ароматът на парфюма, който използваше, да чуе гласът и, да усети прегръдката и...
- Ще остана тук. И няма да си тръгна докато не дойде някой. Може би.
Сви се в един от ъглите и остана там известно време. Осъзнаваше, че е глупаво, но все още беше твърде инатлива, за да се откаже.