Храмът на Никте

-Дарк, къде е Из? Нали каза, че ще ни чака...

-Нямам си на идея...къде ли може да е?

Ванеса отново ги проследи.Този път застана на по-далечно място,за да не я види Ед.Но и оттам се чуваше всичко.Да, знаеше много добре колко нахална е.Имаше 6 годишен опит в тази работа и понякога всички я мразеха, заедно с 2-те й приятелки.

Из едва открехна вратата и излезе от храма. Бавно се появи зад един от огромните пилони. На челото й имаше малък прорез и капка по капка се стичаше алена кръв. Дори собствената й кръв я подлудяваше, но не можеше да я спре. Тя притисна раната с ръка.
- Здравейте, елата след мен - тихо каза тя и пое по една пътека.

-Д-добре!Хайде Еф.

Еф се оледа и тръгна след тях.

Из отвори някаква скришна врата в храма и бързо я затвори зад двамата с нея. Попаднаха в прашасала зала, която смърдеше на мухъл, вкиснало зеле и умрели гълаби.
- Имаме проблем! - съобщи тя и се просна на земята.

-Из!-Каза Ед и бързо застана до нея.-Какво има?

Ванеса тръгна бавно след тях.За бога, беше нова, но не предчустваше нищо добро.Една новачка какво може да направи.Бавно се движеше, но не чак толкова, за да може да гледа накъде отиват.Но някъде отвътре, нещо й казваше да не ходи.Тя не послуша инстинктите си.Видя вратата, която затвори Из и седна на земята пред нея.Корема толкова я заболя, че не можа да помръдне.

-Абе, Из, не си ли чувала за вентилация!-Ефи си сложи ръката пред устата и носа.

-ВАНЕСА МАХАЙ СЕ ОТ ТАМ!-Изкрещя Ед вече ядосан от нахалитета (бтв ) на това момиче.

-Пак ли е там?!

-Отвори вратата и ще видиш!

Ванеса чу крясъка, но главата й така се замая.Не можа да помръдне.Усети как тялото й се отпуска..

Ефи отвори вратата.
-АААА, свеж въздух!

-Из...чуваш ли ме!ИЗ! КАКВО ИМА?!

-А, какво става бе?! Ванче, кво правиш тука бе, душа?!

Ванеса просто лежеше.Нещо й ставаше.Не можеше да помръдне.

-А стига бе, тая припадна!

-Ефи стига си говорила като идиот!Ела тук и й премери пулса.

- Не, не съм.Просто ме оставете! - каза Ванеса

-Вампир с пулс! Ти сериозно ли?....-Но все пак го послуша и отиде до него.

-Дори започнах да се бъркам.Както и да е виж дали някъде има аптечка.Аз ще се опитам да видя от какво е раната.

Мамка му, оставете ме! - изкрещя срещу тях.- Из има да ви каже нещо важно.Просто отидете при нея и я изслушайте.Аз съм добре.И не съм чула нищо. - тя погледна към Ед.

-Щом казва, че е добре, значи е добре. Въпросът е къде изчезна Из...

Ванеса се почувства доста добре и стана.
- Ще я намерите.Сигурна съм.

-По дяволите потърси аптечка за Из не за нея!А ти недей да крещиш!

-Хора, вие не сте добре!-каза Еф и тръгна към сградата за аптечка.

Неса погледна в зелените му очи, а после в очите на Ефи.Колкото й да не искаше, те не я харесваха особено.И за всичко беше виновна самата тя.
-Да, добре. - прошепна и седна отново на земята.

Из затръшна вратата пред носа на Неса, оставяйки само Ейдриан и Ефи вътре.
- Спрете да се държите като банички на бирен фест! Трябва да ви кажа нещо, трябва да внимавате, идея нямате какво става!

-Оххх просто хормоните са ми в повече.Давай по същество какво има...не ми харесва тонът ти?

-Банички?! Казвай...

Ванеса щеше да постой още малко.Но не за да подслушва или нещо такова.Просто и трябваше време, за да осмисли всичко.

- Ами да... не се връзват, но обикалят наоколо търсейки бозата... - сви рамене тя. - Така - злокобно рече тя, притаявайки дъх, другите двама бяха облещили очи срещу нея. - Имам много сериозни новини... - Из се завъртя и се разходи из прашасялата зала, ритвайки един варел с кисело зеле, който се разля - Вижте... чували ли сте за Бай Вампьо?!