Столова

- Много смешно!О, благодаря ти Никс! - казах аз.
- Точно това исках!

- Какво ще проверяваш? - попита Неса, като го последва.

На Ник започваше да му става скучно. Та той явно беше зошъл тук, за да го разиграват, но това бе друг въпрос. Третокурсикът се обади:
- Да! - Загледа учудено той. - Какво ще проверяваш?

- Хей, Ник..Ела с нас! - каза Неса без въобще да й пука какво мисли Ед.

Ванеса и Ник седяха и гледаха..Просто ей така.На Неса вече й бе писнало, а като съдеше по физиономиата на Ник, той също не бе доволен от случващото се.
- Ник, искаш ли да хапнеш с мен?Другите ни оставиха..така че ако искаш ми кажи. - Ванеса взе една табла.Вече не й се ядеше пица, затова се замисли.След малко се обърна към момчето:
- Е, Ник какво реши - ще хапнеш с мен или не?

- Естествено, че ще хапна с теб! - Усмихна се палаво третокурсника. - Вече се бях отегчил, че ще слушам глупости и глупости. В общи линии бе тъпичко. - Ванеса кимна одобрително. Двамата започнаха да се хранят.
Ник отпи глътка от голата си и започна да яде пържени картофи. Изведнъж момчето се обади:
- Ееее! Разкажи ми повече за теб!

- Ами..Казвам се Ванеса.И може да ми казваш Неса.Имам сестра.Любимият ми цвят е орнажево, а животно - котка.Това е общо взето.. - Ванеса малко овърташе.
- А ти?Разкажи ми нещо за теб. - каза тя, за да отдалечи въпроса от себе си.Пийна от сока си и започна да човърка в салатата си.

- Суперррр! - Засмя се Ник! - И моят любимцвят е оранжевото. Просто ми харесва като звят, но иначе обичам и черното и тъмно синьото. Можеш да ми викаш Никалъс или Ник. Обичам предизвикателствата и съм полувампир. Нямам братя и сестри. - Ник се засмя отново и погледна в очите на Ванеса. Те криеха много тайни и той самия можеше да каже, че е много потайно момиче, но нищо не се знаеше, без дори да я е опознал. - Иначе - продължи чернокосият - И аз обичам котките, но предимно вълците. Те са много приятни създания.
И двамата продължиха да се хранят!

- Е, значи имаме доста общи неща. - каза Ванеса и се усмихна.С вилицата взе малко от салатата и го изяде.Когато погледна към Ник, забеляза че и той я гледаше.Отново му се усмихна, но този път по-палаво.
- Имаш ли хоби? - попита, като пак отпи от сока си.
Ед малко я стресна..
- Да, да го опознаем.

- Да! - Отговори бързо третокурсникът, който дъвчеше и не обръщаше внимание на никого. Даже не беше ясно дали това "Да!", което бе казал преди малко звучеше токова безразлично. Момчето погледна Ед, който му беше съквартирант, а и беше доста добро момче по характер. Ник се усмихна и го изчака да заговори, но преди той да се опита да го направи Ник разбра, че не е отговорил на въпроса на Ванеса, затова отговори много бързо:
- Ами хобита имам. Едното от всичките ми е отглеждането на животни. - Усмихна се третокурсникът, докато си прокарваше пръсти през средната на дължина коса. - Иначе обичам да чета, спортувам(предимно фитбол и плуване), да сърфирам из нета и в общи линий свякъкви тинейджърски работи. - Второкурсникът отхапа от пилешкото крилце пред себе си, отпи голяма глътка от приятната на вкус кола и зачака някой да каже нещо.

- Още няколко общи неща!- зарадва се Неса.Отиде да си вземе нов сок, защото този явно го бе изпила,На две глътки..Беше доста жадна.Върна се и каза :
- Е, Ник..Някой ден ще ме научиш ли да плувам както трябва? - попита тя, като заби поглет в салата си.
- И досега плувам жабешката.А това не ми харесва. - поклати глава.

- И аз бях така отначало! - Засмя се третокурсникът. - Но ще се научиш. Само ти трябва повече мерак и спокойствие във водата. Заката е да дишаш както си дишаш когато си извън водата. - Засмя се Ник. - И да с удоволствие бих те научил! - Продължи момчето, поглеждайки отвреме на време Ед, който седеше и мълчеше. После отново се обърна към Ванеса и отсече:
- А какво смяташ за училището?

- Ами..обичам го.Тук се чувствам прекрасно.Особено с приятелите, които имам. - Ванеса бързо погледна Ед, но и толкова бързо махна погледа си от него.
- Това е едно невероятно място.Сигурна съм, че съвсем скоро ще разбереш за какво говоря. - каза тя, като съвсем малко хапна от салатата.Пийна сок и отново погледна Ник.
- Е, щом хапнем какво би искал да правим? - попита, а после добави:
- Разбира се, ако искаш заедно да го правим.