Градината на училището

Седях, гледах го, усмихвах се и се чудех какво да направя за да се измъкна, защото само още няколко мига и ще стане лошо.
Изведнъж той се приближи светкавично към мен и се отдръпна.. Какво?! Не.. пак си въобразявам. Разтърсих глава и го погледнах, но той бе опънал чертите на лицето си и не ме гледаше. Какво стана? Да не направих нещо?
Той скочи и побягна към училището.
Рипнах след него и извиках:
-Чакай, какво...? - ръката ми остана във въздуха, а него вече го нямаше. Строполих се на пейката и изведнъж странно защо ми стана много студено. Обвих ръце около раменете си и ги разтрих в опит да ги стопля. Но.. нали сега съм полувампир, защо ми е студено? Нали такива неща не би трябвало да ми влияят или поне не много? Да не би този студ да е отвътре?
Затворих очи и си поех дълбоко въздух. Явно господин Дарк не можеше да понася повече мен и глупавите ми думи, глупавото ми изражение, глупавият ми вид... Въобще самата мен - една новобелязана глупачка. Сърцето ми се сви, но аз отворих очи решително, изправих се от пейката и се насочих към общежитията на момичетата. Нямаше да оставя някой да се държи с мен като с някаква въшка. Ако не желае да стои покрай мен или да ми говори, хубаво, даже още по-добре.

Запътих се с леко нервна крачка към една друга пейка, някоя която нямаше да ми напомня за господин Дарк. Имаше една открита, но насочена към морето със страхотен изглед. Седнах на нея, скръстих ръце и затворих очи. Не трябваше да оставям така Кейт там, но като я видях да говори с господин Дарк се изнервих. Не заради нея, а заради това, че той може да говори с някои, но с мен явно правилата не му позволяваха...
Нощният бриз галеше косите ми, а аз гледах как вълните се плискаха и удряха в скалите на отсрещната страна. Морето ме успокояваше, бе така свободно и диво, но спокойно и.. Нямам думи за него, не мога да го опиша.

Стреснато погледнах към момчето, което стоеше пред мен и ме гледаше очаквателно. Кимнах неохотно и се преместих по към края, а това ми навя спомени, които потиснах и затворих очи като се заслушах в шума от вълните. Вдишах дълбоко и заедно с мириса на море усетих одеколона на момчето до мен. Отворих очи и го огледах. Беше... доста сладко. С черна рошава коса и чаровна усмивка. В очите му блестеше някакъв странен огън, но аз не му обърнах много внимание и отместих поглед, като пак се загледах във вълните.

-Аз съм Лилиан Дженсън. Може да ме наричаш просто Лили - й му се усмихнах. - Нов ли си? - дори да бях от ден тук, в столовата не го бях мяркала. Може би наистина е новобелязан, а може би не е и просто не е слизал за закуска. Пак го огледах, наистина изглеждаше доста добре.

Усмихнах се неволно на мислите, които долових. Момчето смяташе, че съм хубава. И забелязвах, че се приближава към мен. Забелязах, че се е вгледал в морето и видях възхищението изписано на лицето му, което ме накара да се усмихна още повече. Приличаше на малко момче, което се радваше на първата си количка.
-Е, Крис... Как те белязаха? - попитах, опитвайки се да измисля някаква интересна тема за разговор. А на мен наистина ми бе интересно какво се е случило с него.

Изкисках се без да искам, а Крис ме погледна очудено.
-Извинявай, сетих се за нещо. - измънках нервно, не биваше да узнава, че чета мисли, щеше да получи инфаркт. Подсмихнах се и казах:
-Ами. Моето не е толкова интересно. Бях с баба и един ден се прибирах от училище и изневиделица при мен дойде Ловеца и хоп! На другият ден бях тук. - обърнах глава за да скрия горчивата си усмивка, защото определено това не бе цялата истина. Но в момента не ми се занимаваше да разправям на дълго и широко.

-Не знам, все още не съм влизала в час. - и съвсем недоловимо се подместих леко по-далеч от него, защото се чувствах доста неловко. Главата ми сякаш се изпразни докато го гледах. Беше невероятен, но пък и доста дързък. Но още бе рано и аз го усещах.
-Ами.. имаш ли си приятели вече? - попитах усмихвайки се.

Разсмях се неудържимо и закрих устата си с ръка. Крис бе наистина невероятно сладък. Обърнах се към него и най-накрая разпознах огъня в очите му. Не само в мислите му, но и целият сякаш блестеше от желание да се хвърли върху мен. Усмивката му бе очудена и толкова съблазнителна, че не се сдръжах и хванах лицето му в ръцете си, а устните ми откриха на мига неговите. Приближих се към него, а пръстите ми се скриха в косите му.

Горях. Сякаш хиляди факли бяха избухнали в мен и ме разгорещяваха. Чувствах се на седмото небе. Това с господин Дарк е било просто заигравка сравнение с това. Крис ме бе подлудил с две думи, беше дързък, забавен, усмихнат и - господи! Невероятно красив. Притиснах се към него, вече пейката ми се стори прекалено тясна за двама ни, устните ни се преплитаха, а аз се чувствах опиянена и замяна. Топлината на кожата му, аромата на одеколона му, рошавата му коса, всичко това ме влудяваше.

Мозъкът ми се избистри и осъзнах накъде бяха тръгнали нещата. Изблъсках почти без желание Крис от мен и си поех дълбоко от чистия въздух, което допроясни мислите и разума ми се завърна.
-Не.. - задъхано прошепнах. - Не! - довърших твърдо, скочих на крака и побягнах към момичешките общежития, уплашена, замаяна и стрестната.

Излезнах от общежитията. И в главата ми пулсираше само една мисъл "Джеръми, Джеръми...". Той каза, че ще се видим днес. Къде? Кога? Как? Цяла нощ не можах да заспя, мислех за него, бях станала безумно рано, за да се "направя" на красива (което изобщо не стана така), изхвърчах от стаята си със 100 км/ч, дори не казах едно бързо "Добро утро! Чао, отивам при Джереми!" на Лили, а сега?!? Сега него го нямаше. Щях да полудея. Направо ми се ревеше....

Изпънах се за пореден път и провлачих краката си през вратата към градината. Бях толкова уморен, че незнаех на кой свят се намирам. Цяла нощ мислех за Кейт, макар че не съжалявам. Направо ми идеше да я сграбча и да я разцелувам, да я направя своя и да бъда с нея до края на вечността. Не знам какво ми направи това момиче и то за няма 10 минути, но го направи страхотно и сега съм в нейн плен.
В момента изгарях от желание да я видя. Казах й че ще се срещнем. Но тъпакът аз не й каза къде, как и кога! Та аз самият не знаех. Огледах градината за някоя празна пейка и тогава очите ми попаднаха на най-прелестната фигура, която бях виждал.
Кейт стоеше там и гледаше смръщено към морето. Усмихнах се щастливо и почти се затичах към нея. Сърцето ми препускаше диво, а главата ми сякаш щеше да се пръсне от всички мисли, които се лутаха из нея, като например "Какво да й кажа?", "Да я прегърна ли?", "Няма ли да е прекалено рано?!"... побърквах се. Толкова се бях засилил, че за малко не я прекатурих, когато ръцете ми се обвиха автоматично около раменете й.
-Добро утро, красавице. - прошепнах в ухото й и вдъхнах косите й, които имаха аромат на карамел и ванилия. Толкова опияняващо...

Разсмях се, а сърцето ми изпусна няколко удара при вида й. Бях се отдръпнал, за да я погледна в очите и тогава видях колко зашеметяващо красива беше. Сърцето ми се разтопи тотално.
-И аз не спах.. Мислех си за най-красивото момиче на света. Познаваш ли я? - попитах аз.

Сърцето ми се сви. За кое момче говореше? А на тоя мерзавец ще ли му се да му сритам мършавия задник?! В очите ми пробляснаха огнени пламъци, но останах с усмивка на лице.
-Да, защо не? - отвърнах и се обърнах, като нервно тръгнах към посоката на скалите. Само да разбера кой е, ще му се стъжни, че е бил в мислите на любимото ми слънце!

Огледах се за Кейт. Боже, от кога не съм говорила с нея! Трябва да я намеря. Чувствам, че има нужда от мен. Какво стана с гаджето й? Боже, дано не я е наранил. Или. Боже какво ми става? Какви са тия смесени чувства в мен. Ооох... корема ми. Главата ми се замая. Облегнах се на едно дърво и вдишах дълбоко.

-ААаааа - извиках и отскочих, а сърцето ми се разтуптя. Зърнах две черни очи като нощта и веднага се успокоих. - Кейт! - въздъхнах облекчено и се метнах на врата й. Това момиче се е ошашавило от любов. Въздъхнах отново и я погледнах. - Търсих те навсякъде. Не знам какво ми става. Мислех си, че си тъжна. - погледнах объркано.

Преглътнах буцата в гърлото си и се ухилих. Кейт - влюбена? Най-накрая да е щастлива. Дай боже!
-Кейт, но това е страхотно! Не мога да повярвам какви добри новини! Аз виждах, че се харесвате... добре де, бяхте луди един за друг, но обич? Това е нещо ново. Не го очаквах толкова бързо. Каква чудесна новина. Наистина, много се радвам за теб. А аз глупачката си мислех, че си нещастна и бях готова да разкъсам Джереми. Е, явно няма да има нужда. Даже ще го разцелувам, щом те кара да се усмихваш. - спрях се стрестнато. - Ама по бузите! - добавих и я погледнах извинително. Така де - нейно гадже е, да не си помисли нещо. Ухилих се. От вълнение почнах да говоря пълни глупости.

Замислих се. Как са нещата покрай мен.
-Никак. Нали знаеш. Нямам твоя късмет. - усмихнах се вяло. Какво пък? Нима ми е нужна любов за да съм щастлива. Преметнах ръка през рамото на Кейт и заговорих, отново ухилена. - Мани ме мене, ти разказвай - нещо ново, пикантно има ли? - и повдигнах закачливо вежди.

Поглъщах всяка дума жадно. Боже! Какъв романс. Невероятно преживяване е било. Прегърнах я щастливо и заподскачах с нея. Бяхме като две момиченца на по 5.
-Това е чудесно! Боже! Честито отново! Наистина - пожелавам ви много щастие. - спрях с подскачането и я хванах за ръката, заговаряйки сериозно. - Надявам се искрено да си щастлива с него. Той изглежда свестен тип. Ако те нарани - знаеш, че ще си изгуби някой крайник, не се притеснявай. - говорех напълно сериозно. Нямаше да остане безнаказан ако смееше дори една сълза да я накара да пророни.

Стори ми се, че ми повярва. Посумихнах се. Тази любов. Поклатих отегчено глава и казах.
-Хайде към стаята ми. Пижамено парти без право на отказ. - ухилих се дяволито.