Коридорите на училището

Кейт щеше направо да припадне когато Джереми й намигна. Затова стисна малко по-силно ръката му и след това я пусна, смутена. Усмихна му се, надявайки се, секси.
- Това е добре, защото и аз определено не съм разочарована. - на свой ред му смигна тя.

Сведох глава и прокарах ръка през косата си, като се подсмихнах. Това момиче наистина бе сладурана. Не можех да откъсна очи от лицето й, толкова дръзко и така привлекателно, а тази съблазнителна усмивка... Направо ми идеше още сега да е блъсна в стената и да... Кхъм, успокой се Джереми!
Приближих се към нея и попитах, отвръщайки на усмивката й:
-Накъде се бе запътила?

- Ами към общежитията. Търсех приятелката си. - Кейт цялата настръхна. Когато Джереми се приближи, тя стисна ръцете си в юмруци, за да не се хвърли на врата му. - Но май останах по-доволна, че намерих теб. - Продължаваше да гледа момчето в очите и направо потъваше в тях....

Беше невероятна, убеждавах се все повече с всеки миг. Харесваше ми. Не бе надута и знаеше как да се забавлява, личеше й в очите. Значи да си изясна - красива, умна, хитра, секси и невероятна. Перфектна е!
Подсмихнах се на изявлението й и уж неволно прокарах ръка през косата й.
-Имаше...листо. - провлачих и й смигнах, усмихвайки се съблазнително. - След като си доволна, че си открила мен, представи си аз как се чувствам след като зърнах най-сексапилната красавица на планетата Земя.

Кейт реши да опита. Все пак нямаше какво да губи... Нали така?
- Имам добро въображение, но ми е трудно да си го представя. Защо не ми покажеш ? - Приближи се възможно най-близо до него. Усещаше тялото му и това я караше да забрави къде се намира и какво прави. Дано поне Джереми да имаше все още малко разум в главата, защото иначе...

Подсмихнах се. Много добре знам какво й се ще на Кейт. Приближих се бавно до лицето й с най-съблазнителната си усмивка. Прокарах едната си ръка в косата й, а другата обвих около кръста й и я залепих за себе си. Продължих бавно към лицето й, а очите й вече бяха затворени и тя очакваше целувката с трепет.
Сигурен съм, че вече усещаше дъха ми по устните си, и забелязах, че ги разтваря леко, готова за целувка.
Но аз внезапно извъртях глава и я целунах под врата близо до брадичката й и задържах устните си по-дълго там. Все още бе рано, не бях такъв и не исках да си мисли, че свалям всяка и се целувам с момичетата на третата секунда от запознанството ни.
Подсмихнах се, когато чух как изръмжа, и се отделих от нея с невинна усмивка.

Ааах... Това ми подейства малко като удар с мокър парцал. Но никак не беше неприятно. Определено не беше неприятно... Засмях се леко на усмивката му.
- Ще ме изпратиш ли до общежитията? - казах му, все още усмихвайки се. - Моля те! - беше мой ред да му се усмихна невинно.

Не издържах на извънредно сладката й усмивка и й подадох ръката си с джентълменски поклон и гръмко изказване:
-На вашите услуги, принцесо моя. - тя ме подхвана под ръка и със смях тръгнахме надолу по коридора към спалните на момичетата. Топлата й кожа под ръката ми ме караше да настръхвам и да ми се иска да я усещам винаги. Усмихнах се на замаяността, която изпитвах всеки път щом погледнех към нея.

Кейт направо се разтапяше от изгарящото желание, което изпитваше към момчето, което в момента държеше под ръка. Джереми беше невероятно красив и тя не можеше да спре да го гледа. Струваше й се, че ако го направи, той ще изчезне като сън, като нереална мечта, която никога не е била истина. Искаше й се да не се отделя от него, но стигнаха общежитията.
- Е, предполагам, че тук трябва да се разделим. - на Кейт направо й се ревеше само като си го помисли. В очите й имаше тъга, но успя да задържи сълзите.

Кейт изглеждаше толкова ранима и крехка в момента на раздялата ни, че направо ми идеше да я притисна и да й нашепвам успокоителни думи до края на живота си. Погалих бузата й и й се усмихнах окуражително.
-Спокойно, малка моя принцесо. Ще се видим пак. Още утре! На закуска, нали? - приближих се и я целунах по челото, а после я прегърнах. Тя мълчаливо обви ръце около кръста ми и притихнахме така. Не исках да се отделям от нея. Топлината на тялото й изгаряше сърцето ми. Исках да остана в прегръдките й завинаги.

Трябваше ли да се разделяме? Исках да не ме оставя така. Когато ме прегърна, времето за мен спря. Не усещах нищо друго освен тялото му, ръцете му... Не исках да ме пуска...
Но трябваше. Отдръпнах се от него и сърцето ми полудя. Когато бях в прегръдките на Джереми, то тупкаше спокойно и щастливо, а сега щеше да изскочи от гърдите ми в знак на протест. Игнорирайки го, му казах:
- Добре, до утре. - усмихнах му се и влязох в общежитията. Нямах търпение да разкажа на Лили какво стана.

Пуснах я с нежелание, а усмивката ми се стопи, не можех да се сдръжам. Гледах я как влиза през вратата към общежитията, а цялото ми тяло сякаш крещеше "Недей, върни се, ще умра без теб!". Свих юмруци, не издържах.
-Стой! - викнах секунди преди да затвори вратите и се втурнах напред като обезумял. Хванах вратата и се задъхах сякаш съм изминал трийсет километра, а всъщност се бях задъхал от щастие, че не я изпуснах. Усмихнах й се щастливо и й казах:
-Не си ме целунала за чао. - погледнах я уж с укор, но зачаках за реакцията й.

Усмихнах му се, грейнала от щастие. Направо не можах да повярвам... както не вярвах и че го намерих изобщо. Приближих се забавено към него и се подигнах на пръсти. Обвих ръце около врата му, затворих очи и го целунах.
Определено не беше бърза целувка за "чао"....

Пристиснах я по-близо до себе си, въздухът не ми достигаше, но точно в момента грам не ми пукаше за шибания въздух. Исках да е в прегръдките ми безкрай, да я докосвам и целувам както в момента. Галех нежно гърба й и настръхвах от усещането на топлината й. Езиците ни се преплитаха, а удоволствието достигаше върха си. Започнах да се задушавам, вече бе наложително да си поема въздух и за малко се отделих от нея, а тя измрънка недоволно и понечи пак да ме целуне, но аз нежно отклоних устните си и я целунах по бузата, после по сладкото й носле, а накрая и по другата буза и се отделих от нея с чистата мисъл, че има време за всичко. Тя ме гледаше разочаровано, за това я дарих с последна целувка и прошепнах в ухото й.
-Утре... на закуска.. отново ще се видим. - гласът ми бе дрезгав от вълнението, за това не казах нищо повече. Целунах я по челото и се обърнах и тръгнах.

Гледах дълго към мястото, където го изгубих от поглед. Дълго не можех да помръдна. Как успя за толкова кратко време да ми завърти така главата? Може би, защото беше страхотен, мил, сладък, толкова красив, че направо да получиш инфаркт и ... и се целуваше невероятно.
Тази нощ определено нямаше да мога да заспя...

/вървеше по коридорите и разглеждаше. Шадоу беше отлетял на някъде. Застана пред един прозорец и погледна през него. Въздъхна и продължи по коридорите/