Коридорите на училището

Ефи се качи в стаята си. Съблече се. Огледа се из стаята и избра една по-дълга блуза с дълъг ръкав, чорапогащник на мрежи и черните ботуши на платформи. Облече се, отвори прозореца и скочи. Оказа се удибно да си на първия етаж. Загърна се в якето си, запали цигара и тръгна.

Ефи влезе през прозореца на стаята преоблече се и тихо излезе в коридора.

Ефи се стресна. Не го беше видяла.

-Е, на какво ти прилича?! Крия се.

-Петрова...-премълча една ругатня-ми е хвърлила око.

Поканата леко я стресна.
-Добре, но да занеш, че каквото и да казват другите, не съм била аз!

Ванеса беше издрърпала новото момиче в коридора и му каза:
- Е, ако искаш да говорм..всъщност може и да не искаш..но ако искаш тук е мястото.Ако бяхме в стаята има доста голяма вероятност да събудим Ник, което не ми харесва.Междодругото имаш сладка пума. - погледна към пумата.
- Как се казва? - попита като протегна ръка за да я погали.

- О, сега ще видиш ти Господин Дарк! - закани се Ванеса, като се затича към него.Удари му един шамар.
- Този шамар, затова че ни видя голи. - Този път пу лепна по-силен.
- Това, защото ни чете конско. - Удари го с всички сили.
- А това, защото си доведе и компания. - След това се приближи още и започна да го удря силно в гърдите.
- Ще си платиш!

- Много ти е смешно нещо, а? - каза му тя, като започна още по-силно да го удря.
- Ако не беше вампир, да си умрял до сега! - провикна се тя.
- И на Из ли си разказал? - попита, но знаеше отговора му.
- Ах, ти малко... - започна да го обижда и удря.
- Ама как забога мога да е убия?

- Не ме докосвай! - извика тя.
- Ама ти, значи си решил да се забаваляваш? - попита тя презрителн, като продължи да го удря.
- Как така ти мина през ма да влезеш в стаята ми?!Моята стая. - Ванеса натъкна на "моята."
- Моето лично пространство!И това на Ник.. - довърши.Заудря го по-силно, но вече я заболяха ръцете.Все пак направи последен опит.Нямаше да се откаже толкова лесно.
- И ти си малко...

- Знаеш кавко се случва!Този ни видя чисто голи! - Ванеса продължи да го удря, докато Ник не я издърпа към него.
- Остави ме!Остави ме!Този ще си получи заслуженото!Ще го убия! - заканвашесе тя.
- Този малък мръсник, подлец! - Започна да се съпротивлява, но Ник бе по силен, затова скоро се умори.
- О, няма просто да се предам!

Ванеса беше доста нервно момиче, особено когато някой я ядосаше както сега с Ед. За момчетата нямаше огромно значение дали някой ще ги види гол, но за момичетата имаше, затова Ник продума:
- Успокой се! Не е нищо за умиране. - Ник я целуна. - Не си струва да си хабиш нервите.
Момичето кимна одобрително, но все още повтаряше, че няма да се предаде. Ник я целуна още веднъж и я прегърна. Веднага след това погледна към Ед и заговори:
- А ти какво си мислеше като надзърташе в стаята на Неси. - Погледна ядосано третокурсникът. - А и какво правеше в женското общежитие?

Този път Ванеса побесня.Колкото и да не искаше се отскубна от Ник и започна отново да удря Ед.
- Не знаеш, с кого си имаш работо, господин Дарк!Ванеса може много повече! - изкрещя срещу него.
- В този момент въобще не ми пука да ли си учител, или нещо друго.Изпроси си го. - Ванеса надигна крака си, за да го удари в слабините

Ник се учуди на какво става свидетел и то точно на това, което не очакваше. Преподавател да се кара с ученичка и на всичкото отгоре тя да го удря в слабините. Явно никога не трябваше да се закача с Вани, съдейки по начина й на поведение, когато е ядосана. Ник отново я отскубна от Ед, след което придърпа момичето настрани и й прошепна:
- Не искам да се зъбаркваш в неприятности. - Целуна я той. - Харесвам те много, затова по-добре да се махаме оттук.
Ник примигна два пъти и зачака отговора на Ванеса, която явно мислеше какво да направи сега.

Ванеса се замисли.Ник бе прав, а и тя от части си го бе върнала на Ед.След като отвърна на целувката тя каза :
- Да, добре!Идвам с теб..А всъщност къде отиваме?
Докато чакаше отговора му изика на Ед :
- С теб още не съм свършила!
- Е , Ник къде отиваме?

Ник я хвана за ръка и я издърпа, за да може да се махне по-бързо от мястото където се намираше преподавателят. След това Ник и отговори на въпроса, който бе задала преди по-малко от две минути:
- Отиваме където ти кажеш, само да е извън училището. - Ник се усмихна и я целуна. - Ти водиш, защото познаваш по-добре околността от мен!

- Да, добре.. - каза намърщено тя.Не бе доволна от факта, че не си го върна на Ед.Трябваше някак да го направи, но той бе вампир.Как щепе да го "убие"?Знаеше, че момчетата би ги заболяло, ако го ударят в слабините и в повечето случаи съжаляваше, но сега се чувстваше по-горда.
- Отиваме..на едно място! - бързо се усмихна.

Излезнах от стаята си и с ръце в джобовете тръгнах надолу по коридора. Мислите ми витаеха около утрешния ден, който се падаше Събота. Какво да правя? И с кой да излезна? Момчетата щяха да излизат с приятелките си, ами аз? Нямах приятелка, но не се и очудвам. Всички в това училище са превзети и надути. Как ги мразя тези проклетии. Като крастави са, само стоят пред огледалата си и ахкат и ихкат. Разтрих слепоочието си в опит да разкарам неприятната картинка, която се плъзна в мислите ми, когато се блъснах в някой.
-О, съжаля.. - започнах, когато видях момичето.

Кейтлийн реши, че може би ще открие Лили някъде в училището, защото я бе оставила на произвола на съдбата, съвсем сама. Реши първо да отиде в Столовата. И докато минаваше по коридорите, забави крачка. Бяха величествени като от миналият век. На Кейт й се струваше, че по-скоро е в замък от времето на Артур отколкото в съвременно училище. Докато се наслаждаваше на гледката, се блъсна в някой.
- Оо, съжа... - каза момчето. На Кейт едва не й падна ченето. Това беше най-големият сладур, когото беше виждала.
- Няма проблем. - каза му тя и се усмихна топло. Не откъсна поглед от очите на момчето. Беше като хипнотизирана. - Аз съм Кейт. - протегна ръка, за да се сдрависат, а искаше направо да го целуне. Идея си нямаше какво правеше или говореше. Просто го гледаше в очите.

-Няма проблем. - ми каза тя и ми се усмихна топло, а аз имах чувството, че ей сега ще се стопя и ще се изпаря от горещината, която изпитвах докато я гледах. Нито бях виждала такава красавица, нито толкова секси красавица.
-Аз съм Кейт. - каза тя и ми протегна ръка, като не спираше да гледа очите ми, но аз нямах нищо против. Преглътнах и се усмихнах чаровно, поех ръката й и отвърнах:
-Джереми. Не довърших извинението си, защото въобще не съжалявам, че се блъснах в такава красавица. - и й смигнах.