Стаята на Ванеса

Изражението ми остана каменно, въпреки че вече си представях реакцията от това, че сме ги спипали... Контрол.
Хвърлих още един поглед към врата. Плъзнах ръка по козината на Шадоу, заглеждайки се в черните му очи. Погледнах отново г-н Дарк.
- Е, какъв е плана, г-не? - казах, подръпвайки леко лявото ухо на "котенцето" ми.

-Е явно си с мен.Та значи ето плана.-гласът му беше понижен целенасочено.Двамата...мм..."любовници" не трябваше да научат в никакъв случай.-Първо ти ще тропаш със крака все едно идваш тук за да ...мм питаш нещо Ванеса.Аз ще дойда и ще те питам дали си я виждала наоколо а ти ще ми отвърнеш че трябва да е във стаята си.След това отваряме вратата и бум!Не е кой знае какво но все пак е нещо.А и ще си вземат поука.

- Добреее... - само нещо ми куцаше в този план. Не познавах Ванеса. Е, явно беше време да изпробвам актьорските си умения. - Let get started!
Отдръпнах се на 30-тина метра то вратата, бутайки Шадоу.
- Да си поиграем, приятел! - прошепнах тихо и се засмях силно, затичвайки се малко. Шадоу веднага тръгна след мен, правейки грациозни скокове. Смехът ми огласи помещението....
- Я това, трябва да е стаята на ... Ванеса, май беше?! - казах силно правейки се, че не виждам г-н Дарк. - Да я поканим ли на закуска, красавецо? - кимнах към пумата. Той изръмжа в отговор. - Супер! - казах престорено ентосиазирано...

Ед само кимна одобрително и затропа със крака като чели се приближаваше.
-Охо здравей Силвър.Да си виждала Ванеса наоколо...искам да поговоря с нея.-Ед едва здържаше смеха си и затова закри с ръка устата си и тихо се засмя.Изглежда му харесваше тази...изненада ако мога да я нарека така.Отвътре продължаваха да се чуват странни шумове.Ед се доближи малко до Силвър и прошена тихо:
-Тези вече са и глухи...-Подсмихна се пак и зачака Силвър да отговори и да отворят вратата.

- Здравейте, г-не! - казах с глас пълен със старателно прикрит смях. - Тъкмо се канех да я поканя да закусим заедно?
Облегнах се леко на стената, а на лицето ми се изписа цинична усмивка.
- Бас държа, че няма да чуят и цял взвод танкове да мине покрай тях. - изсмях се тихо. - Толкова са... невнимателни. - намръщих се, клатейки глава. Отблъснах се от стената.

-Прекрасно стана.Сега просто да стоим и да чакаме реакция.Ако не стане...ще нахлуем със взлом.-Отвътре се чу най-силното досега изтеване и после вик.-Ама те да не се колят...всъшност ако искаш погледни през ключалката...гледа точно към леглото на Ванчето.Май не смятат да обядват или нещо такова.А всъшност като стана на въпрос тук това е нещо като...забранено.

- Нямам нужда да поглеждам през ключалката, за да рабера какво става! - гласът ми беше леден. Заех отлично какво правят или поне подозирах. Преди време и аз правех подобни работи. Се тая... Насочих се към вратата, слагайки ръка на бравата. - Няма да ни чуят, повярвайте ми, знам как е! Хм.. сексуалните актове между учениците са забранение, така ли?! Рабира се, че ще е така. - поклатих глава с презрителна усмивка.
- На 3!

1 ... 2...

3!

Натиснах рязко бравата и отворих вратата. Както и мислех... Завъртях се, облегнах се на касата на вратата, правейки път на Дарк.

Гледката беше каквато си представяше Ед.Двамата лежаха един върху друг почти голи...изцапани с кръв...на пода също имаше малко от нея...навсякъде имаше дрехи и Ванеса беше доколкото видя Ед чисто гола.Миришеше на кръв из цялата стая и Ед запуши носа на Силвър със една кърпа защото тя беше новобранец.
-Я да видим сега...какво имаме тук?Как мислиш Силвър?

Избутах ръката на учителя от лицето си, правейки недоволни физиономии...
Можех да се контролирам! Сладкия аромат на кръвта навлезе бясно в ноздрите ми, дразнейки всичките ми сетива. Стиснах зъби и отвърнах глава, все още държейки ръката на г-н Дарк. Погледнах го, казвайки му с очи "Не го правете повече... Никога!" Беше ми все тая дали ме е разбрал. Негов проблем, ако не е.
Извърнах поглед в посока на полу-голата двойката. Нещо в гърлото ми заседна... И аз ли изглеждах така някога?! Сигурно.
- Прелюбодейци... нарушители... - отговорих тихо на въпроса на г-на.

-Права си.Така значи имаме си нарушители.Започвам със конското.Първо Ник!-Момчето подскочи и загледа изплашено ту Силвър ту Ед.-Първо защо влизаш във женското общежитие без разрешение и без...мм...основателна причина.След това...обвързваш се по такъв начин...всъшност добре нормално е но...ти си едва от 5 часа тук а вече си имаш половинка и си обвързан.Трето...нарушаваш...и ти и Ванеса нарушавате реда вв училището...все пак тук има ученици които пишат домашни и учат.А Силвър какво според теб е обвинението за Ванеса?

Сега пък и тук ли ме намеси? Не исках врагове още от първи ден, но... Отместих поглед от Ник и Ванеса...
- Прибързват... - поклатих глава. - Всички "заобикаляме" училищните правила рано или късно, нищо лично г-н Дарк, но... Мислите ли, че наистина се познавате? За няколко часа се опознахте дотолкова, че да се озовете в едно легло?
Обърнах се към вратата и понечих да изляза.
- Нужна ли съм ви още?

-Не.Аи впрочем опитвам се да те науча да свикнеш със обстановката тук.А иначе абсолютно си права.Това което правите е напълно неприлично и безотговорно.Просто искам да ви спестя хокания конско и евентуално изгонване от училището.Дано сте си взели поука.-И Ед излезна.Видя как Силвър върви към столовата и ршеи че ще е по-добре да я остави малко сама.След това реши да отиде на плажа.Запъти се натам

Облегнах се на стената от външната страна на вратата. Затворих очи и потърках основата на носа ми с палец и показалец. Чувах приглушено гласа на Дарк. Лека въздишка се изтръгна от устните ми.
Хвърлих поглед към излегналия се на пода планински лъв...
- Да... и на мен не ми се закусва сама!
Плъзнах се по стената и седнах на пода по турски, чакайки развоя на събитията.

- Страхотно!Просто невероятно! - провикна се Ванеса.
- Ед ни видя голи, както и новото момиче, четоха ни конско и сега ще разкажат на цялото училище!И нарушихме правилата - недоволно отбеляза тя.
- Тук човек няма грам лично пространство! - поклати глава, а после целуна Ник и остана в обятията му.

Отворих бавно едното си око, а после и другото. Бях усетила как Ейдриън Дарк се изнесе набързо от тук. Сега слушах виковете на Ванеса. Надигнах се от пода, изтупах дънките си и пристъпих към все още отворената врата, подпрях се леко на нея и се усмихнах при вида на двете полуголи прегърнати гълъбчета.
- Ванеса..., нали?! Не се притеснявай не съм от хората дето се бъркат в личния живот на другите. От мен никой няма да чуе нищо! Какво правите си е абсолютно ваша работа, просто гледайте другия път да не ви спипат.

Ванеса бе почти заспала, а Ник вече бе заспал.Гласът на новото момиче малко я стресна.
- А, да..ще внимаваме. - започна объркано Неса.
- А, вие двамата с Ед не ни ли чухте?Трябваше ли да вилзате и да ни гледате голите тела..Но това е друг въпрос.. - каза тя.
- Ние сме заедно..имам предвид аз и Ник сме заедно.
- И благодаря, че няма да разкажеш на цялото училище. - усмихна се мило тя и леко стана от леглото, като зави Ник.
- Само секунда ми дай! - помоли момичето и отиде да се изкъпе, след това се облече с дрехи от гардероба и каза:
- Готова съм!Само че ако искаш да говорим, ще стане или в стаята или в коридора.

Ванеса едва бе издържала да стигнат до стаята й.Искаше да пие от кръвта му.Избута го на леглото и продължи да пие..И сега просто бе забравила за Ник..за този, с който се бе обвързала и с този, който й беше гадже.Но кръвта на Ед бе толкова сладка, че момичето не можеше да мисли за нищо друго.Когато за миг спря, премести ръката си, но се удраска.Нейната кръв също започна да тече..

Ед наистина забрави всякакви граници и се наведе към порязаното място на Ванеса.Облиза кръвта и усети сладкия й вкус.Наистина изпитваше чувство което не можеше да определи като познато.После съблече тениската си защото в стаята беше горещо.А може би не беше?

Това, което направи Ед засили чувствата.Ванеса се изненада, но последва примера му.Съблече потника си, а след това разкопча сутиена си.Как щеше да си намери оправдание?Самата тя не знаеше, но в момента не можеше да мисли за нищо.Продължи да пие от кръвта му и да стене..

Ед не каза нищо а просто падна на леглото по гръб като продължаваше да допира устните си до порязаното място на Ванеса.Имаха късмет че стаята й е в по-отдалечения край на училището и нямаше никой да ги види.Ед чу стенание които не разпознаваше като свои.Аурата на момичето беше ярко червена.Той я поддържаше леко за кръста и продължаваше да отпива умерени и малки грътки от кръвта на момичето.

Ванеса се спря.Вече започна да пие по по-малки глътки от кръвта на Ед и той от нейната..Изведнъж се отдръпна.Ами Ник, сега се бе обвързала с Ед.И сякаш кръвта беше по-важна сега.Отново започна да пие от кръвта му.Стенанията станах по-силни.Най-вече бе учудена от това, че Ед не й бе чел конско.Но може би щеше да го направи?

Ед се спря за миг и започна тихо да отброява от едно до десет.Когато стигна десет той изведнъж усети пулса на Ванеса сякаш в себе си.
-Бинго!-Подшушна на себе си.Но всъшност беше в неизгодна ситуация.Ами ако някой точно сега отвореше вратата на стаята на Ванеса?Ами ако след това някой научи за тях?Наистина имаше много проблеми.Отново видя че аурата на момичето е яркочервена.Отдръпна устните си от мястото с кръвта и целуна момичето по врата.

Добре, това вече много учуди Ванеса.Тя почувства устните му не при раната й, а точно на врата й.Отдръпна се от кръвта му го погледна, но не се отдалечи твърде много, защото това с връта й допадаше.Засмя се на ум.
- Ед, сигурен ли си? - попита тя,

-Ти кажи...ти направи първото движение.Сега не можем да се спрем заради кръвта.-Ед гледаше някъде в нищото.После сложи ръцете си на гърбя на Ванеса и облиза отново раната й.После погледна в огледалото отсреща.Видя себе си гледащ на там...и върху него Ванеса пиеща от кръвта му.Аурата й беше станала изкрящо червена.

- Аз..не знам.. ти трябва да решиш. - каза тя и продължи да пие от кръвта му.Можеха ли?Не знаеше..Просто отпи умерена глътка от кръвта му.После се одтръпна и погледна Ед в очите.
- Какво реши? - попита Ванеса.Усещаше ръцете му на кръста й.

[i]Ед се засмя.
-Не осъзнаваш ли че трябва да сме заедно.Ти ни обвърза.Но не те обвинявам за това.Просто трябва да сме заедно.Но това трябв ада остане в тайна.Ако кажеш на някой излагаш и двама ни на риск.[i]

- Няма да кажа на никого, но щом Ник се върне..трябва да скъсам с него.Може би вече е усетил, че не сме обвързани. - въздъхна.
- Защо всичко трябва да бъде толкова сложно? - попита по-скоро себе си.
- Ед ако някой разбере за нас?Какво ще правим? - последва нов въпрос, този път насочен към Ед.

-Честно казано и аз не знам.Наистина всичко ли трябва да е толкова трудно.-Ед усети как момичето продълава да пие от кръвта му.Не беше пил от нейната кръв от около двадесет минути и раната беше зараснала.Ед поряза леко момичето по врата и започна да пие от там.

Когато Ед леко я поряза по врата, Ванеса изпъшка, защото усети малка болка.Той беше наистина внимателен.Момичето не мислеше да сваля други дрехи от себе си, освен ако Ед не ги махне, което беше невъзможно.Съвеста я гризеше.Та тя "изневери" на Ник..Как щеше да го погледне в очите?Коремът сякаш й бе на топка, но тя продължаваше да пие от кръвта на Ед.
- Аз, ъъ, искам отново да ти се извиня за целувката..Явно инстинктите ми са ме излъгали.. - каза Ванеса и се отдръпна от раната, за да погледне Ед в очите.

Ед се засмя отново.После изведнъж сякаш разум нахлу в мозъка му и той усети че дънките му са свлечени а новите му...е вече не особено нови "Converse" са изцапани.Е то нямаше нищо лошо но той държеше те да са чисти винаги.Изведнаж той се стегна и се понадигна малко колкото да седне.Огледа се наоколо като току-що събудил се човек.

Ванеса се отдрпна и седна на другата страна на леглото.Мамка му, беше само по бельо.Ед я беше виждал и чисто гола, затова спря с притесненията.Взе телефона си.Още едно неприето съобщение.Знаеше от кой е и без да го поглежда.Изтри го и въздъхна.Погледна Ед.
- Какво ще правим сега?Ако искаш се изкъпи, а аз ще се изкъпя след теб.. - предложи момичето.

» Стаята на Зоуи
» Стаята на Ефи
» Стаята на Емили
» Стаята на Найт
» Стаята на Ейдриън