Стаята на Ванеса

Заглавие: Стаята на Ванеса Нед Мар 14, 2010 5:14 pm

Стаята на Ванеса е в нюанс на оранжево - любимият й цвят.Има изглед към морето.Когато е ден и Ванеса е будна, (случва се много рядко) отваря прозореца, откъдето идва мириса на море..Слънцето й създава лек дискомфорт, но не и пречи.Има много шкафчета, в които да слага вещите и книгите си.Лаптопа й е прибран в най - голямото шкафче.
Ванеса обожава стаята си.
В другата полвина ще е съквартиранката й.Ванеса все още няма, но искренно се надява да не остане дълго сама.

Ванеса влезе, готова да плаче.Седна на леглото и се сви.Това, за което проливаше сълзи беше, че бившото й гадже го няма.Толкова много й липсваше...Искаше да плаче по-безшумно, но просто не можа.

Ванеса влезе, готова да плаче.Седна на леглото и се сви.Това, за което проливаше сълзи беше, че бившото й гадже го няма.Толкова много й липсваше...Искаше да плаче по-безшумно, но просто не можа.

Спряла да плаче тя се затича отново към градинката.

Ванеса влезна с усмивка на лице.Преди да легне тя взе дневника си и записа:

"Мило дневниче,
Запознах се със страхотни хора - Из, Ед и Ефи.
Тук е невероятно, когато имаш на кой да поплачеш.
Твърде съм уморена да пиша повече.Лека и мека."

Ванеса се въртеше, но неможа да заспи.Стана от леглото и се запъди към коридорите на училището.

- Би ли стоял зад мен за всеки случай? - попита и отиде до гардероба, докато се подпираше на леглото.Извади оттам потник и пола.
- Сега може да ме изчакаш докато се изкъпя. - каза тя и замалко да падне, защото махна ръката си от леглото.

Ед стрелна ръката си и я хвана.
-Бързи рефлекси!Трябва да се научиш.-каза Ед и се ухили.
-Та влез и се изкъпи.

Ванеса се замся.Взе хавлия и го помоли:
- Би ли се обърнал, за да си сваля дрехите? - седна на леглото и изчака Ед да отговори.

-Защо не го направиш във банята?

- Ами ще падна. - каза тя.
- Хайде обърни се! - помоли го.

-Добре...-той се обърна към прозореца и отиде до него.Погледна и видя плажа и събралото се множество.

Ванеса бавно съблече дрехите си и остана само по бельо.После разкопча сутиена си и махна бикинеите си.Хвърли ги напода.Протегна се през леглото, за да взема хавлията си.Облече я, катоне можа да я завърже.
- Може ли да ми я завържеш? - попита тя.

Ед тъкмо размишляваше какво ли става там като чу изведнъж Ванеса.
-Ами да.-тъй като имаше способност да вижда през разни неща той затвори очите си и завърза хавлията.-Ето.Хайде ще те изчакам тук.

Ванеса влезна в банята и за броени минути се изкъпа.Излезе подпирайки се на вратата.
- Сега пак ще трябва да се обръщаш. - усмихна се тя.

-Че аз съм обърнат...-Ед все още не можеше да проумее какво става на плажа и защо е пълно със хора по това време.

- Съжалявам не те видях.Мамка му.Забравих да си извадя бельо.Би ли ми взел от гардероба лилавия комплект от сутиен и прашки? - попита тя и седна на леглото.

"Защо винаги ааз?!" Ед взе поръчката и я даде на Ванеса.

- О, знам какво си мислиш.Престани да се оплакваш. - сърдито каза Ванеса и взе това, което бе поискала.Облече се бързо и извика :
- Еее, готва съм.

Ед въздъхна.
-Добре.Ами сега къде отиваме?

- Ами .. и аз незнам.. - започна Ванеса. - Къде предлагаш?

Ед изведнъж изгледа Ванеса като хипнотизиран.Гледаше точно към една точка на ръката й.Ванеса погледна и видя че се беше одраскала и сега от там бликаше кръв.
-А-а-аз...може ли?

Погледна драскотината и каза :
- Но ти..ти си учител..не е правилно..знаеш до какво води.Опитай се да се контролираш..Ако не можеш..пий.. - Ванеса не можеше да повярва..

Ед се посвести.
-Какво казах...азз...извинявай понякога се случва когато видим кръв.Но наистина няма да откажа малко...-той се засмя.

- Много смешно.Ако не се беше съвзел, щеше да сане лошо. - изпъшка Ванеса и продължи. - Къде отиваме?

Ед каза през смях:
-Какво ще кажеш на плажа?Искам да видя какво се случва там.

- Добре. - Видя, че Ед не се сеща и добави:
- Ехо, аз все още не мога да ходя! - тя посочи себе си.

-Аха...наистина.Та...тогава да стоим тук и да гледаме телевизия?

- Все тая ми е.Само да правя нещо.Иначе ще умра от скука. - Телефонът й позвъня. Получи съобшение, което гласеше:
"Няма ли да се връщаш вече?Много ми лиспваш.
Целувки Зак."
- Досадник - промърмори Ванеса на себе си.

-И кой по-точно?

- Бившото ми гадже, което смята че аз още съм му гадже. - Ванеса изкоха във вид на досада.
- Мразя го.

-Аха.Разбираемо е.А впрочем имаш ли компютър тук...искам да си проверя пощата.

- Да.Ето там. - Ванеса посочи едно място.Погледна часовника.
- Имаш ли нещо против да потанцувам?Почва шоуто, което обожавам.Уча се на различни танци. - усмихна се.

-Хмм не.-Ед взе компютъра.-Охо добра машинка.-той го включи и се чу леко потракване.-А да...ами паролата?

- Ам, дай аз да я напиша. - Не искаше да разбира паролата й, защото бе много лична.Тя взе лаптопа и написа набързо паролата.
- Ето! - Неса му го подаде и започна да танцува.

Ед отвори интернета и влезна във пощата си.Видя 100 непрочетени писма.
-Това не ми се беше случвало!-Възкликна той.Видя че всички писма са от Рейна...а коя беше рейна?
"Липсваш ми вече!Не мога без теб трябва да дойдеш във града!" това гласяха всички 100 писма.
-Ах ти!-Промълви Ед и изтри всички писма.След това изгаси компютъра и се загледа във предаването на Ванеса.Някаква жена танциваше и обясняваше нещо а Ванеса танцуваше пред телевизора.

- Кое не се беше случвало? - попита Ванеса и спря да танцува замалко.Загледа се в Ед.

-Имах 100 непрочетени писма от...един човек.

- Аха..И под "един човек" аз разбирам жена. - усмихна се тя и продължи - Греша ли?

Ед въздъхна.
-Да...нещо като мое бивше гадже.

» Стаята на Зоуи
» Стаята на Ефи
» Стаята на Емили
» Стаята на Найт
» Стаята на Ейдриън