Стаята на Силвър

Заглавие: Стаята на Силвър Вто Мар 23, 2010 9:45 pm

Място, което я успокоява с меките си, любими на Силвър, червени тонове. Тук тя може да се скрие от света, да се отдаде на мислите си или просто да се позабавлява на воля.

*Из цялата стая, скрити за очите, са разположени тонколоните, които могат да превърнат общежитието на Силвър в много малка дискотека.

Стаята на Силвър 0927260

Влязох, протягайки се, в топлата стая. Огледах преценяващо. Перфектно. Изтичах в банята, оправих се и се мушнах в леглото. Потупах леко одялото и в следващия момент Шадоу се оказа легнал напреки върху краката ми, топлейки ме приятено.
- Сладки сънища, другарю! - погалих го аз, а той ми измърка тихо в отговор.

Одялото ми леко тупна на пода.
- Шадоу... - простенах сънено. Приятелят ми почна да ме дърпа с зъби към края на леглото. - Добре, добре - ставам!
Изприпках до банята.
Направих си набързо сутрешния тоалет. Вързах косата си на конска опашка, навлякон набързо черни дънки тип цигара, една лилава блузка с 3/4 ръкав и V-образно деклоте, обух Converse -ките и отпраших към навън.

Влязох в бавно в стаята. Не бях уморена, но имах спешна нужда от един душ. Напъхах се в банята. Но първо...
Пуснах водата във ваната и започнах да се събличам, докато останах само по бельо.
- Шадоу. - извиках пумата. Той дойде бавно при мен. Пъхна се във водата без никакви протести и ме остави да го измия. След като свърших, той отиде в спалнята и се излегна на пода, а аз напълних ваната и се отдадох на успокоявващото въздействие на топлата вода.
След около 40 минути излязох, изсуших се.
Бях гладна. Навлякох един черен клин, син потник-туника, и сини Converse-ки. Вързах правата си коса на конска опашка, сложих малко черен молив и се запътих към Столовата.

Отворих широко врата и поканих с жест Вес.
- Първо, тук няма таква опасност да ни чуят. Второ имаме компютър. - казах включвайки машината. - Да видим дали можем да намерим нещо. Между другото, случвало ли ти се е преди да чувстваш.... по някакъв начин родителите си след смъртта им? На мен ми се слу 2-3 пъти. Сякаш някой ме докосваше...Мама винаги ме докосваше по рамото или ме прегръщаше когато искаше да ми каже нещо. До сега си мислех, че се побърквам от болка

- Да.Майка ми винаги ме целуваше по челото, а татко..той ме прегръщаше.Чувствах ги, но не съм споделя с никого.Мислех, че ще ме вземат за някаква луда.Беше странно.Когато бях болна или тъжна или радостна..Чувствах ги.Близо до мен.Но не съм и предполагала, че не си въобразявам.Е, какво ще потърсим?

Разтрих основата на носа си с палец и показалец.
- Чакай да помосля.... Така, не сме първите новобелязани, които са загубили родителите си. Значи не би трябвало да сме първите, които ги виждат, чувстват...
Пуснах интернета и влязох в Google.
- Идеи?

- Хмм..Може би духове на родители на новобелязани? - Ванеса се зачуди.Само това и хрумна, а после добави :
- Пробвай с това..Ако не стане..не знам..Ще опитаме с друго. - Зачака Силвър да провери, като се замисли за още идеи.Но нищо не й идваше на ума.

Написах изречението в търсачката. Първите няколко резултата бяха за някакви екстрасенси, бла-бла-бла. На втората страница намерих една доста интересна статийка. Всъщност представляваше снимка на някаква статийка и то полувината. - Каква нищожна информация! Вес, можеш ли да прочетеш нещо?

- Не..тук има нещо странно..Тази статия не ми прелича на обикновена.Има нещо..Но не мога да го прочета. - Ванеса въздъхна отегчено.Искаше да знае какво означава станалото в столовата.
- Може би Ед знае..?Да ли да го попитаме?Да му разкажем? - Неса погледна Силвър.

- Може би... Ами Елизабет, не я познавам, но тя е училищният психолог, може би тя ще може да ни помогне?! Не знам, но определено трябва да потърсим помощ. Цялото това нещо с духовете... Не ми харесва. Странно е. - замислих се. - Има едно момиче. Нова е. Запознахте се в конюшната. Кейтлин. Сигуна съм, че можем да й се доверим.

- Да, може да й се доверим.Не ми изглежда коварна, така че.Ами ако ни помисли за луди? - Ванеса попита, докато се занимваше с един кичур от косата си.
- Само че къде може да я намерим?Мисля, че тръгнаха с Ед..Охх..И тук стана една каша..

Кейтлийн вървеше към стаята си в общежитието. Обиколката на училището не я заинтригува много. Да си го кажем направо- беше досадна. Тя си мислеше само как ще стигне до леглото си и ще се размаже на него.
Обаче изведнъж спря. Нещо й казваше да почука на вратата, пред която стоеше като замръзнала. Беше странно и нетипично. Все пак тя почука на вратата, чудейки се какво да каже и как да обясни защо чука на врата, чийто обитател не познава. И все пак... зачака.

Ванеса чу чукането и отвори.
- Говорим за вълка, а той в кошарата. - тихо се изказа, с усмивка на лице.Беше й странно, че се усмихва.
- Хайде, влез.Точно тебе търсим. - Ванеса прочисти глас и започна да разказва на кратко.
- Значи, както си седяхме с Силвър в столовата, видяхме починалите ни близки.И сега се чудим какво означава това.Помислихме, че може да споделим с теб.Е, какво предлагаш?

Кейтлийн не очакваше точно това. Всъщност нищо не очакваше. И все пак й стана приятно. Изслуша набързо предъвкания разказ и застина.
- Ами преди да бъда Белязана, - започна малко плахо тя. - имаше слухове за вампири, които виждали мъртви. Даже си имаше книга. Казваше се... нещо от сорта на... "Възкръснали". В нея се разказваше за вампири, които виждали умрелите си половинки. В любовта, искам да кажа. Не ми беше особено интересно и не помня много, но причината беше нещо като преминаване в по-висок етап на Промяната и под влиянието на някаква силна емоция..присъствие. Не знам, не мисля че е вярно. Противоестествено е. - обърнах се към тях. - Но може би е възможно. Книгата май беше написана от човек, което значи, че може би е доста окрасена и лъжлива в по-голямата си част. - казах накрая.

Ед се беше нахранил и вървеше по коридорите със подсвиркване.Изведнъж дочу разказа на някой и като видя че са Кейт и Ванеса отиде натам.След това чу за какво точно си говорят и реши че може би имат проблеми и той евентуално ще им бъде полезен.Отиде близко до вратата и през стената видя и Силвър която цъкаше нещо на лаптопа си.Ед реши че търсят нещо определено особено след разговора на момичетата.Те бяха новобелязани и може би имаха нужда от помощ.Кейт и Ванеса се бяха вманиячили в раговора си и Ед ги прекъсна:
-Да помогна с нещо?

Ванеса изслуша внимателно Кейт, и точно когато щепе да отговори се появи Ед.
- Да, би ли помогнал ... Искам да кажеш какво мислиш за станалото и каква е причината.Знам много добре, че си чул всичко.Така че, направо действай.
Е, господин Дарк? - Неса погледна право в зелените очи на Ед.

-Хаха че ти не ме ли мразеше?Мислех че тук вътре е танковата флота...както и да е.Чух че говорите нещо за родители и хора...какъв точно е проблема.-Ед забеляза че Ванеса го гледа право в очите и затова той също се загледа в нейните.Видя нотка на тъга но реши да не засегва темата.

Гледаха се в очита като хипнотизирани. Ванеса явно не можеше или не искаше да каже нищо, за това Кейтлийн въздъхна и заразказва.
- Ванеса и Силвър са видели умрелите си близки. Когато т... - Кейт обърна очи. Вампира изглеждаше толкова млад, че тя постоянно се объркваше, пренебрегвайки факта, че е учител. - вие влязохте тъкмо им разказвах за книгата "Възкръснали", написана е от някакъв човек. Чели ли сте я? - не изчака отговор. - В нея е описано как вампири виждат мъртвите си либета и така нататък.

- Знаете ли господин Дарк, някой ден ще докарам танковата флота и ще ви ... - спря за секунда.
- Както и да е.Кейт, ти разказа всичко.Може би трябваше да кажа "ви разказа всичко"? - Ванеса надигна едната си вежда, но не откъсна поглед от зелените очи на Ед.
- Какво мислите?

- Не знам какво мисли, но аз мисля, че ако прочета още някой ред от тази книга, че се пръсна от ... смях. - задавих се аз. - Добре, може би има нещо вярно, но .... този смъртен се е по-улял. Кхъм-кхъм. - поклатих глвата и се обърнах към групичката. - И, ей, Г-Н ДАРК, ще благоволите ли да влезете в стаята ми или ще си говорим през стената!

- Казах ви, че е доста поукрасено и даже лъжливо написана... - каза Кейт. - А г-н Дарк може би предпочита да седи в коридора, защото там му е по-уютно или, по-скоро, защото тук има изпечени потенциално застрашаващи живота му новаци. - добави тя със саркастичен тон и половинчата усмивка.

-Ха ха...много смешно няма защо.Та относно книгата...чел съм я и още повече че я има в библиотеката.Та наистина писана е от човек но не сте съвсем прави.Той е бил наполовина вампир.Т.е. мисля че четох някаде че благодарение на това той е могъл да пише сравнително смислени неща за вампирите.Доколкото си спомням във книгата пишеше че вампирите са виждали своите мъртви родители само в определени ситуации.Тоест например ако е засегнат стар спомен...или самият вампир има някакви проблеми.Също така не е малка и вероятността ако си мислите много за вашите мъртви родители да ги усетите...смисъл че можете да усетите допира им и евентуално да чуете гласа им.Имате ли някакви други въпроси?

- Тоест всичко е плод на въображението им? - каза учудено Кейт. - Интересно. Е, както и да е, чао момичета, аз си отивам в стаята ако ви потрябвам. Довиждане, г-н Дарк. - каза тя, минавайки покрай учителя. Стигна вратата на стаята си и се обърна, нещо не беше наред. Все пак реши, че само си въобразява и влезна несигурно в стаята си.

Изпратих с поглед Кейт и после се взрях в Дарк.
- Не беше само докосване, чувстване... Беше нещо повече. - сведох замислено глава, потърквайки челото си. - За Бога, да бяха пред нас и... изглеждаха толкова... плътни, живи...
Сълзите отново запариха в очите ми. Извърнах глава на страни, за да не забелжи Ейдриън.
- Как и да е... Благодаря Ви за съдействието!

Станах от стола и загасих компютъра. Пристъпих бавно към вратата. Погледнах към Вес. Беше се загледала някъде в простраството и изобщо не ми обръщаше внимание.
Обърнах се към изхода от стаята и въздъхнах. Имах нужда от спокойствие и чист въздух. Градината.
- Чао, Вес. - прошепнах тихо. - Стаята ми е на твое разположение.

Ванеса едва чу гласа на Силвър.Плачеше й се, но самата тя не знаеше защо.Беше й странно..Тихо промълви едно "Чао", въпреки че бе вече късно.Искаше да отиде някъде, но отново не знаеше..Какво ще прави сега?Къде можеше да отиде?Някъде..някъде където.. още едно нещо, което не знаеше.Изведнъж започна да се мрази..Но защо ли?Не знаеше..Сега нищо не знаеше..

» Стаята на Ати Мистерлистик
» Стаята на Ефи
» Стаята на Кейт
» Стаята на Лилиан
» Стаята на Кейт Ф.