Спечелете "Хекс Хол: Демонично стъкло" от Рейчъл Хокинс!

Всеки от тях ще получи екземпляр от страхотната книга на Рейчъл Хокинс, а именно "Хекс Хол: Демонично стъкло".

adora


Същество колкото и добро, толкова и зло. Същество прокудено от рая.., та дори и от ада.
Точно название за мен нямa. Защо така ли? Просто до сега никой, никога не бе чувал и виждал такъв феномен… такова чудо на природата – двете най-древни и могъщи сили управляващи този свят, борещи се една с друга от незнайна вечност, в едно.
Нека да ви кажа какво съм – ангел… но не. А може би демон… не съвсем. Аз съм нещо помежду им. Нещо неестествено и неправилно – с майка ангел, символ на чистото и свято добро и баща демон, подъл негодник служител на същинското първично зло.
Не се ръководя от тези сили, защото просто не им принадлежа. Съдбата ми не е предначертана от тях. Те ме изоставиха на ръба на произвола. За това и съм тук сега - в Хекс Хол – както хората биха казали /със право от тяхна гледна точка/ учейки и живеейки в Училище за Изроди, от които аз съм най-големия. Тук съм по милостта на София – момиче в чиито вени тече демонска и човешка кръв, момиче почти влизащо в моето положение не само заради произхода си, но и заради чувствата си. Тя се застъпи за мен. Опълчи се срещу служителите на доброто.
Тя ми отвори очите. Показа ми лъча светлина сред мрака в който се бях обгърнала, заради налегналите ме мрачни мисли за това, че всички ме презират и мразят от дъното на душата си. Надеждата която бях заровила дълбоко в себе си, за която смятах, че вече е погубена само това и чакаше. Тя ми подаде ръка и аз най-наивно я хванах без дори за миг да се замислям. Може би наистина не ме мразеха толкова.

Но „може би” никога не е било и никога няма да бъде „е”.

Арсенал от какви ли не сили притежавам, повечето от които не разбирам и не мога да контролирам. Точно заради тази липса на контрол се издадох. В следствие света на магическите създания бързо научи за мен. Всички застанаха срещу ми, защото вярваха, че наистина съм грешка на природата. Съответно се опитваха да ме убият. Е щом ви разказвам за това сега помислете сами колко са били успешни тези опити.
Опитваха с какво ли не, но без успех. Всички се чудеха и маеха що е това, което може да убие едновременно и демон и ангел, да унищожи и зло и добро.
Всеизвестно бе, че демон можеш да погубиш с меч от демонично стъкло, но никои не знаеше с какво можеш да се отървеш от ангел /а и все още не знаят/. А аз…? Аз отлично знаех отговора – с така наречения „qeres” – египетски парфюм, чиято рецепта е отдавна изгубена. Майка ми бе споменала, че е смъртоносен за ангелите, защото главната му съставка е част от първата „целувка” на смъртта причинена от чистото зло /демон/.
Е колко просто е да ме убиеш. Просто комбинираш меча от демонично стъкло с парфюма и… това е…
Но всички са толкова слепи и заблудени, за това до ден днешен все още се чудят как да ме убият, макар че до известна степен се примириха, че е мисията невъзможна. И заради факта, че не знаят формулата за унищожението ми ме смятат за същество сходно с вампирите – Безсмъртно…

krisinka_24

Опишете какво магическо създание бихте били вие, ако учехте в "Хекс Хол" и какво би могло да ви убие?
Аз бих била Вила или известна още като самовила.
Вилите представляват красиви женски горски духове с човешки облик и големи блестящи разноцветни криле. Те попринцип обитават високопланински гори и се грижат се за горски животни, дървета, цветя, храсти или планински потоци, като ревниво ги защитават, главно от човешки вреди. Стремят се по най различни начини да отклоняват хората и други същества от горите си и в този стремеж често използват потоците. Най-вече обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Знаят изключително много за природата и билките, както и за скрити съкровища и всякакви други тайни на света.
При самото раждане на вила се прави ритуал, чрез който й се дава планинската област, която Стихията Земя й е определила, за да се грижи за нея. Ако планинската област се падне на място, което е много отдалечено от родния й дом, вилата може да се телепортира до там (което попринцип се случва, докато живеят в Хекс Хол).
Най-честото убежища на вилите са малки дървени къщички насред гората, но в днешно време, повече се срещат в градовете. Вътре в жилището им е пълно с цветя и те попринцип живеят на последния етаж, освен ако не е къща на един етаж. Те смятат, че за да се реваншират на природата, за това, че са й взели малко от нея, правейки жилища, трябва подът им да е неравен, както земята, и на покривите да има много растения.
Единствения начин да се убият е като се унищожи определеното планинско място, което охраняват. Например, отсичане всичките дървета, започване на строеж на сгради, избиване на животните (лов, риболов…) или вкарване на химични вещества в почвата… Причината, поради която умират от тези неща е, че когато те се обвързват с тази земя чрез ритуалите, така тя става нещо от сорта като второто им „аз”, тоест каквото се случи на нея и те го изживяват по същия начин, и колкото повече тя загива, толкова и те. Не могат да се убият със нищо, което е сътворено от земята - метали, всякакви камъни, растения, вода, лава и др.
Та, това бих искала да съм аз, ако учех в Хекс Хол.

djill_christian

Какво магическо създание бих желал да бъда в “Хекс Хол”

Магическите създания са възхитителни и запленяващи, но аз предпочитам да бъда човек. С други думи бих желал да бъда магьосник, защото те са хора, които притежават частица от вълшебството на тези магически същества, но запазват човешкото в себе си, а това им дава път към много по-вълнуващ свят.
Като магьосник бих имал вродена сила да влияя на над студа. Още като малък да мога лесно да оформям съществуващите ледени и снежни форми със силата на въобажението си. С времето вродения ми усет към студа се развива и мога вече свободно да вледенявам сравнително големи количества влага от самия въздух дори в най-горещия ден, въпреки че не обичам студа. Малко преди да вляза в училището за магьосници, вампири и зооморфи, се сблъсквам с странен вид магьосник, за когото усещанията не ме предупреждават. На косъм се разминавам духът ми да бъде отнет, но заради леденото си спокойствие и хапещ студ отблъсквам нападателя.
Премеждието, което духът ми преживява отключва едни нови умения в мен, които ми позволяват призоваването на мъртвите души и обвързването им с ледените ми творения, което ги превръща в неразрушими предмети.
Както всяко същество, обвързано с необятния магически свят не бих могъл да познавам всички негови аспекти и бих бил уязвим на много от неговите заплахи, но самата ми природа би била уязвима на огън. Още като дете горящ близо до мен огън ми е причинявал силен топлинен удар. С нарастване на възрастта вредите от огъня се увеличават.
Едва с придобиването на новите способности ефектът от огъня намалява, но новите заплахи се крият в училището, където древните духове имат повече сила, отколкото мога да контролирам. Няколкото несполучливи опита да направя и най-елементарна магия за ледена висулка са обречени на провал. Собствените ми сили стават заплаха за мен, защото с всеки изминал ден духовете в училище, все по-лесно намират път до мен и се опитват да откъснат парчета от моя собствен дух. От мое спасение и надежда, Хекс Хол се превръща в мое мъчение.