Line-up: - Anne Nurmi - vocals, keyboards - Tilo Wolff - vocals, piano - Jay P - guitars, bass - Gottfried Koch - guitar - AC - Drums - Sascha Gerbig - guitars
Tracklist: 1. Die Sehnsucht in Mir (The Longing in Me); 2. Mandira Nabula; 3. A.u.S.; 4. Feuer (Fire); 5. A Prayer for Your Heart; 6. I Lost My Star in Krasnodar; 7. Die Taube (The Dove); 8. Call Me With the Voice of Love; 9. Der Tote Winkel (The Blind Spot); 10. Koma (Coma) (7:46)
Немско-финландският дует Лакримоза, който понастоящем се помещава в Швейцария, твърде отдавна си е заслужил името сред любителите на готика, и сякаш няма нужда от прекомерно представяне. Ане Нурми и Тило Волф съумяха да издадат девет албума за последните осемнадесет години, и четиригодишното им отсъствие определено се усети сред почитателите на жанра. За радост, новата им тава най-сетне е тук, а за още по-голяма - последното им отроче е с една дума великолепно.
Всъщност бандата доста еволюира и показа доста различни лица през цялото това време - от петдесетминутната тотална депресия, която представляваше дебютният им "Angst" през толкова отдалечената 1991 г., през разнообразни смесици на готик, хеви, класика, дори рок, с различна тежест и различен оттенък, та до днес. Не си спомням обаче да са издавали чак толкова разнообразен и същевременно майсторски албум, колкото "Sehnsucht". И тъй като няма какво повече да кажа за изпълнението му, освен че е перфектно, ще се спра накратко на отделните парчета. Нещо, което правя по изключение, но тъй като всяко от тях носи различно настроение, си заслужава опита.
"Die Sehnsucht in Mir" е доста класически готик в стила на бандата, но изненадите в албума тепърва предстоят. Второто парче всъщност е и това, което на мен лично ми стана любимо още от първото слушане - ако можете да си представите, че съществува нещо като готик-шансон, с неизбежните акордеони, разбира се (или клавири, които ги имитират, не съм напълно уверен, не че е от толкова голямо значение), то това е "Mandira Nabula". Невероятно жизнено и наелектризиращо парче, дори и на местата с драни вокали и здрав насечен ритъм, влизащо в пълен контраст със следващата "A.u.S.", с депресивната си мелодия, протяжните електронни клавири и леко продраните вокали, напомнящи малко най-античната Лакримоза.
За сметка на това, "Feuer" се приближава вече значително повече до класическия хеви-готик, стига да не броим детския хор. "A Prayer for Your Heart" на свой ред това е стилно изпълнение по каноните на класическия готик, с меки женски вокали и без прекомерни разпявания, което би правило чест на доста банди с фронт-дама. Едва ли е голяма изненада, че последващата "I Lost My Star in Krasnodar" е мощно парче с наподобяващ маршов ритъм - с подобно заглавие човек трудно би очаквал и друго.
Атмосферната "Die Taube", с почти класическото пиано като основен инструмент, на свой ред оставя коренно различни впечатления, на отделни места дори малко ала-Енио Мориконе. Съвсем друго обаче е усещането от "Call Me with the Voice of Love", мелодичен, леко монотонен алтернативен рок, където клавирите са съчетани с акустична китара.
Като за финал, "Sehnsucht" предоставя и две по-солидни парчета - "Der Tote Winkel", хеви, примесено по доста любопитен начин с цигулки, и със смесен вокал, и "Koma", също с интересен основен мотив и солидна китарна работа през по-голямата си част и леко рамщайнско звучене, което без никакво съмнение ще допадне на любителите на модерния алтернативен метъл.
Всъщност това е и момента, в който спокойно можете да си пуснете албума от начало, за да му се насладите за пореден път. Защото без никакво съмнение, резултатът от четиригодишното очакване си заслужава по всеки един параграф.
Тilo Wolff - вокал, пиано и перкусия Anne Nurmi - - вокал и клавирни
стил: gothic готически pop metal поп метъл
Lacrimosa започна кариерата си преди повече от десет години в Швейцария с " Alles Lege. След като се подвизават по многоетапни турнета в цяла Европа, Централна и Южна Америка, в сътрудничество с престижния Лондон симфоникъл оркестър и пускат над един милион копия, продадени в целия свят, Lacrimosa са една от най-успешните готик банди на планетата. Въпреки огромния успех по света, Lacrimosa никога не са били на турне в Северна Америка… . … До този момент. С Fassade Lacrimosa прави дебюта си в Северна Америка. Tilo Wolff и Ан Нурми започнаха работа по Fassade през януари 2000 г. - непосредствено след приключване на обиколката. В процес на композиране на множество различни части бяха повече от една година, а през януари 2001 г., Wolff и Нурми започват действителните записи, като разделят времето между студията в Берлин и Хамбург.Това е необходимо за пълното реализиране визията на "infernal симфония," колоритна смесица от музиканти от различни среди, както и като опера, така и в стил на класиката, метъла, рока и дори джаза. Музиката е жива чрез духа и емоциите на всеки гост-музикант.Немският филмова оркестър Бабелсберг е бил използван за части от филхармонизиране за постигане на по-интимна атмосфера. С напредъка или стиловите тенденции на други банди, Lacrimosa успяват при определянето на нови стандарти в тяхната лична история, като продължават своите музикални уникални и иновативни като звучене песни. Музиката на Lacrimosa достига дълбоко до милиони фенове по света чрез невероятно чувствения си стил като звучене и напевите за любовта и нежността.
