Момичето колебливо почука на вратата. Отвори я внимателно.
- Здравейте! Аз ъъ... Може ли да ми помогнете? Напълно нова съм... тук... И, ами, наистина съм объркана... Кои са учителите, какво трябва да правя? Какво НЕ ТРЯБВА да правя? - очите на момичето се стрелкаха объркано. - Съжалявам, че ви безпокоя с присъствието си, вие сигурно сте много зает човек, просто психолозите са единствените хора, с които се чувствам комфортно... Моята мечта е да бъде психолог - Очите й пробляснаха в лудо възхищение.
Ръката й потреперваше. Явно момичето беше доста притеснително и често щеше да се отбива...
