Лечебницата

Щом чу думите му и видя погледа му..Ванеса не издържа.Това тутално я довърши.Сви се на топка и плачеше.Затова как бе постъпила
- Ти не знаеш! - провикна се тя, преди той да тръгне. - Бях нищо.Никой не ме обичаше.Имах шанс, който не исках да пропусна!Да имам нов живот и хора които да ме обичат.Как да откажа?Не ми беше заради тъпите им пари!Исках просто нов живот!

- Сега разбрах какъв си! - Ванеса просто прошепна и поклати глава. - Ако ти пукаше за някого...но на теб не ти пука за никого. - изхленчи момичето. - Е, предпочитам да ми изпият кръвчицата.Поне ще стане бързо. - каза тя.

- Защо не ме убиеш, а?Представи с кръвта ми - алена и толкова добре миришешта..Представи си как я пиеш..Сладостта, която ще се разнесе из теб! - Ванеса го предизвикваше.

Ванеса не го послуша.Свали блузата си и остана по сутиен.С един остър камък разряза кожата си.Алена кръв потече по нея и сутиена й.
- Сигурен ли си, че не искаш?

Ванеса се изправи и на свой ред го удари.
- Повече да не си ме ударил, ясно? - Тя взе блузата си и обърса кръвта, но тя не спря да тече.

Ванеса се затича след него, бършейки кръвта.
- Ей, чакай ме! - задъхано извика тя, сякаш нищо не бе станало.

Ванеса не спря да го следва.Знаеше много добре къде отива той.Страхотно, сега всички ме мразят - мислеше си тя.Идеше й отново да заплаче, но задържа сълзите и продължи да тича.

- Ами изглежда нямам други шансове.Всъщност имам.Номер 1 - да се върна и отново да бъда, както ме нарече ти нищожество.Номер 2 - да остана тук, всички да ме мразят и да умра.Повече ми харесва номер 2.Поне се намирам сред готини момчета. - Тя се усмихна презрително.Беше й студено, но не го показваше.След това го последва.