Петя Дубарова

Заглавие: Петя Дубарова Нед Фев 14, 2010 2:50 am

Петя Дубарова
Петя Дубарова Petq_dubarova

Петя Стойкова Дубарова е родена на 25.04.1962г. в Бургас. Майка и, Мария Дубарова, е прогимназиална учителка по литература, а баща и, Стайко Добрев, е работник - майстор в един бургаски завод. Най-напред учи в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което продължава в Английската езикова гимназия в същия град.

Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове и игрословици. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж". Нейни духовни наставници и насърчители са поетите Георги Константинов и Григор Ленков, а я открива известният бургаски поет Христо Фотев. Петя има и артистични изяви - през 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

От най-ранна детска възраст Петя започва да пише стихове, които допадат на връстниците й. Поезията й е изпълнена с духа на младото поколение. Петя умее да открива красотата и в най-незначителните и прозаични неща от живота, както и да изпитва радост от всичко.

Неведнъж изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Но независимо от ранната слава, Петя остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Самата тя се определя като "самоуверена" в едно от писмата си до нейната приятелка Елена.

В поезията й ярко блести желанието за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивното се слуват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който Петя приема света я отличава така силно от всички наши поети: защото от нейната поезия искрят, дори светят с великолепен пламък ДОБРОТАТА и ИСТИНАТА.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

През 1979 г. по време на училищна практика в една бирена фабрика някакъв машинен детайл се счупил. Обвинили Петя Дубарова. Петя Дубарова се самоубива, ненавършила 17 години, на 4 декември 1979. Но поезията й продължава да стопля сърцата и душите ни, и да вдъхва така нужното на всички ни щастие.

Преди да почине, в момент на умопомрачение, причинено от лекарствата, тя пише:

ИЗМАМЕНА
МЛАДОСТ
ПРОШКА
СЪН
СПОМЕН
ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА
ТАЙНА