Milos Forman/ Милош Форман

Един от най-великите съвременни кинорежисьори Милош Форман е роден на 18 февруари 1932 г. в Чеслав, Чехословакия в еврейско семейство. По време на Втората световна война родителите му умират в нацистките концлагери, а малкият Милош израства по сиропиталища.
Филмовото си образование получава в Академията по изкуствата "ФАМУ" в Прага. От средата на 50-те години на миналия век започва да се изявява като автор на сценарии, взема участие в създаването на програмите на знаменития чешки театър "Латерна Магика".
През 1963-а година дебютира като режисьор на документалния филм "Конкурс", възпроизвеждащ атмосферата на младежкото увлечение по джаза и почти гротескната картина на конкурс за любители на тази музика, оценявани от професионално жури.
Първият игрален филм на Форман "Черен Петър" (1964) печели голямата награда на кинофестива в Локарно, шокирайки зрителите и най-вече шефовете на Чехословашката кинематография с документално пресъздадената атмосфера на безрадостния живот на хората от низините.
Разкрепостеният, на места импровизиран диалог и най-вече сериозното третиране на конфликта между поколенията превръщат тази и особено следващите творби на Форман: "Любовта на русокосата" (1965) и "Балът на пожарникарите" (1967) в революционно киносъбитие за Чехословакия, а младият режисьор - във всепризнат лидер на така наречената "чешка вълна" или "чешко чудо".

Подобно на своите съвременници и колеги (В. Ясни, В. Хитилова, Е. Шорм, И. Менцел и др.) Форман противопоставя на официално налаганата естетика на соцреализма опита и традициите на чешката литература (Я. Хашек, Б. Храбал, Й. Шкворецки), стремейки се да придаде на развиващото се в почти документална среда повествование метафоричен смисъл. Форман е упрекван от официалната критика в цинизъм и песимизъм, заради сатиричното изобразяване на живота на обикновените хора в социалистическото общество.
Нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия през лятото на 1968-а година го заварва във Франция, където преговаря за осъществяване на новия си филмов проект. Милош Форман отказва да се прибере в родината си и остава на Запад, избирайки доброволно емигрантската съдба.
После заминава за САЩ, където започва неговият триумфален възход към славата и световното признание.
Първият американски филм на Форман "Излитане" (Taking Off, 1971) е отличен с награда на кинофестивала в Кан. В него режисьорът доразвива любимата си тема за конфликта между поколенията, започната още в чехословашките му филми.
Следва документалната лента, която е епизод за спортистите-десетобойци от филма "През очите на осемте" (Visions Of Eight, 1972), посветен на летните олимпийски игри в Мюнхен.
В по-нататъшната си работа на американска земя Форман все по-често прибягва до екранизирането на литературни шедьоври, оставайки верен на темата за несъвместимостта между поколенията и особено на пристрастията си към младежката контракултура. В някои от най-прочутите си филми той се изявява като изключително ярък изразител на протеста на младостта срещу лицемерието и насилието от страна на управляващата върхушка. Форман остава най-вече привързан към образите на обречени на поражение бунтари, нарушаващи общоприетите норми и традиции.
През 1975-а година светът е разтърсен от знаменития му филм по романа на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо" (One Flew Over The Cuckoo's Nest), който заслужено получава награда "Оскар" в най-важните категории "за филм, режисура, сценарий и изпълнение на главна мъжка (Джак Никълсън) и женска (Луиз Флетчър) роля.

Четири години по-късно Форман отново предизвиква фурор с филма си "Коса" (Hair, 1979), а после и с екранизацията си по антирасисткия роман на Едгар Доктороу "Рагтайм" (Ragtime, 1981).

През 1984-а големият майстор получава отново няколко награди "Оскар" наведнъж за поредния си шедьовър "Амадеус" - блестяща екранизация на едноименната пиеса на Питър Шафър. Тази велика кинотворба, посветена на двубоя между Гения (Моцарт) и Завистта (Салиери) ще остане сред най-върховите постижения на съвременната култура в опита й да представи непримиримия и вечен конфликт между посредственността от една страна и разкрепостеното новаторство, от друга.

Пет години по-късно излиза филмът "Валмон" (Valmont), който пък е направен по мотиви от епистоларния роман "Опасни връзки" на Шодерло де Лакло. Тази продукция обаче остава в сянката на пожъналия огромен успех филм на британския режисьор Стивън Фриърс "Опасни връзки" с Мишел Пфайфър, Глен Клоуз и Джон Малкович.

След неколкогодишно принудително бездействие Форман реализира противоречивия си филм "Народът срещу Лари Флинт" (The People vs. Larry Flynt, 1996), който е отличен със Златна мечка на Берлинале'97.
В "Човек на луната" (1999) големият майстор дава възможност на нашумелия Джим Кери да представи и драматичната страна на невероятния си комедиен талант. Неговото превъплъщение в образа на легендарния телевизионен комик Анди Кауфман е сред най-големите достойнства на филма на Форман.

На 07 ноември 2006 година, Форман представя филмът си "Духовете на Гоя (Goya's Ghosts)", за живота на испанския художник Франсиско Гоя. Прочутият кинорежисьор казва преди премиерата, че при създаването му той се е водил до голяма степен от свои лични спомени за живота по време на нацизма и комунизма.