~Една неизречена съдба~(фен фик)

Пригответе се и за моя ад!

УВОД

Имало едно време нещо,което всъщност никога не е имало истински и това
бе любовта….За да повярваш в нея трябва да я изпиташ,а за да я изпиташ трябва
огромна болка да мине през сърцето ти заради раздялата…Раздялата от любовта на
този който обичаш,но иначе рискуваш никога да не си обичан.

~~

Всичко започва в
малката държавица България намираща се някъде в Европа.Момента на криза в света
не е отпаднал все още-хората живеят в мъки и се продават.Продават
гласове,хора,амбиции,животи…дори и деца.
Трудно е да намериш свестен човечец сред тази тълпа от хора,който се
движат сякаш чакат от теб да се присъединиш и да станеш един от тях…Ето я и
нашата героиня –силно казано тя е обикновена гражданка в града София.
Лианда е нейното име,а историята й ще чуете в тези редове –не се знае
може да откриете,че имате общо с нея…

~~~

Лианда
е на вид младо и свесно момиче без много грим или къса пола.Повечето й
съученици ще я опишат като асоциален човек.Русата й коса се спуска
някъде до кръста…чуплива и доста бухнала точно като в рекламата,която
въртят по телевизията с кроасаните.Сините й очи ясни като кристали
струват в момента повече от много хора и претенции,но малко хора ще го
оценят.Чертите на лицето й са нежни,брадичката леко закръглена,а лицето
продълговато…тук-там се намира по някоя пъпка или черна точна почти
незабележима за читателя.Веждите ясно подчертават сините й очи,а
устните меки и влажни,я правят доста секси за погледите на доста от
хората около нея.Може би в друго време момичето,не би било обикновена
гражданка,а елф или друго красиво съзидание-би била волна като пеперуда…
Както
започва всяка приказка „Имало едно време”,но хайде стига с това едно
време това не е приказка и реалност.Да се върнем към момичето,което не
е облечено в богати дрехи…повечето от тях са втора употреба или
подарявани.Най-важното предстой след това неизживяния още първи учебен
ден.Момичето има цели да започне първата си година в гимназия и да
покаже
всичко възможно от себе си.
Лианда живее в едно
затънтено кварталче близо до центъра на София.Столицата-много хора искат и до
сега да живеят тук,защото има по-добра работа …за този,който желае да
работи.Всеки ден обаче това на вид обикновено момиче ще трябва да отива от квартал „Горджордж”-другия край
на столицата с трамвай минаващ през 20 минути,а ще пътува около 40 минути.Тя живее на първия етаж в малка
сграда с пет до шест семейства в апартамент или по груби сметки (по реални) около 30
апартаменти или три входа.
„Много от живущите в
блока са просто съществуващи,но не и живущи…техния жалък живот,който не искат и
до сега да променят ме кара да мисля,че понякога прекалено се впрягам в
живота..но той е мой и аз ще го изживея...не ми пречете,а гледайте.” описва Лианда в дневника си.

"Имало едно време нещо,което всъщност никога не е имало истински и това
бе любовта….За да повярваш в нея трябва да я изпиташ,а за да я изпиташ трябва
огромна болка да мине през сърцето ти заради раздялата…Раздялата от любовта на
този който обичаш,но иначе рискуваш никога да не си обичан."

Това много ми хареса. Супер е, продължавай все така!

Брой мнения : 2 Join date : 19.07.2010

Няма ли да има продължение? Много ми харесва началото Smile

Ще има...Ще го пусн другата седмица

Брой мнения : 2 Join date : 19.07.2010

Много се радвам, така както пишеш е по-добре даже и от "Тръпка", където имаше много дупки в сюжета на книгата.

» Една несподелена любов..