Коридорите на училището

Коридорите са нещо като тунели осветлени със газени лампи.Облицовани са със камъни.Там повечето новобелязани намират котките си или по-скоро котиките им ги намират.

"Бахти и вятъра!"помисли си Ефи и изруга тихо. Не усещаше студ, но това някак не правеше картинката по-привлекателна. Влезе в учището и тръгна по коридорите.

Грей носеше нещо увито в черен плик под ръка, което миришеше съмнително. Беше се запътил към изхода, като ходеше леко и спокойно. Изля съдържанието на някакво шишенце в една от саксиите и се упъти към изхода. Когато едно момиче излезе на пътя му обаче, той я изгледа кръвнишки. По това време не трябваше да има никой по коридорите...

"Хей, гледай къде ходиш и как гледаш!"-скастри го тя и му метна пренебрежителен поглед, отминавайки го.

Грей се ухили тъповато и злокобно в същото време.
- Внимавай какви ги дрънкаш, малката. Късно е вече навън за момиченца...

Забързала се, Ванеса едва видя двамата в коридора.
- Здрасти.. - Погледът й се заби точно в момчето.

Ефи се спря за момент.
-Ако те е страх от мечки, не отивай в гората.
Чу гласа на някакво момиче, подсмихна е си каза:
-Малки момиченца с малки момченца. Сладко.

Грей погледна още по-кръвнишки към другото момиче
- Вие двете да нямате среща? Ходете да си правите сладкиши от кал и да гледате Мечо Пух в стаичките си!

Ванеса се приближи до тях и побудна леко Ефи.
- Кой е този? - попита едва забележимо тя.
А когато момчето прогвори, отнво заби поглед в него.
- Много смешно.Не знах какви тъпаци може да срещне човек тук.

Ефи този път се обърна.
-Не е твоя работа.-каза и се усмихна.-А и бих препочела Том и Джери пред Пух...

- Който го е страх от мечки, не гледа Мечо Пух... - тъпо изръси Грей и я сбута за да може да мине. Ама че ненормалнички се навъртаха наоколо.

-Хей!-изкрещя Еф и го блъсна обратно-Внимавай къде ходиш!

..П.п без да искам

Той грабна здраво ръката й и изръмжа злобно
- А Ти Внимавай На Кого Викаш!

Тя го ритна в глезена.
-Следващият път не ме докосвай!

- Хей, спрете и двамата! - изкрещя Ванеса.

Грей съвсем леко сви крака си при ритника. Пролича си, че го заболя, но бързо се окопити. Чу някакво хлопане на врата и издърпа момичето в един ъгъл.
- Чудесно, сега само старата Петрова ни липсваше!

- Мамка му. - каза Ванеса. - И двамата сте виновни.

-Мамка му! И всичко заради теб!-каза и го блъсна отново, този път по-леко.

Той постави ръка върху устата й.
- Що не вземеш да млъкнеш малко, а?! - просъска и замлъкна.

И заради теб! - провълви Ванеса. - Ако не беше толкова дива..- Видя какво прави момчето и му извика. - Ей, тъпанар пусни я!

Това преля чашата! Ефи го погледна студено и го срита м/у краката. Той я пусна и тя се затича из коридорите.

- Хей, не ме оставяй сама!Ефи! - извика след нея. - Офф..

Грей се посви. Е`аси и тъпата к`чка! Нямаше да й се размине.
Но беше твърде късно. Госпожа Петрова вече беше в коридора и извика
- Хайде! Видях ви! Веднага при мен за да не си навлечете повече неприятности. ВЕДНАГА!

- Трябваше да тръгна с Ефи... Какво ще правим сега?Идиот такъв!

Ефи обаче вече беше далече и само чу гласа на Петрова. Спря се за момент и си помисли, че онзи сигурно и е страшно ядосан. Усмихна се при тази мисъл и тръгна спокойно из коридорите.

Ванеса чакаше отговора му и се замисли да ли да избяга или да остане с него.

Петрова хвана Грей за яката
- Аа, господин Девънхарт! Отново си имаме проблеми, а?! Какъв е тоя пакет тука?! Пак ли пушим цигарки, джойнтче?! Смърди на котешка пикня, да не си убил някое бедно котенце пак?!
Петрова се провикна
- Аа, Ефи, веднага се връщай, за да не тръгна и подир теб! - гласът и отекна във всички зали. Множество ученици се появиха по вратите и като видяха какво става, моментално се скриха.

- Аз нищо не съм направила, Госпожо Петрова. - Ванеса се усмихна.

Щом чу името си, Ефи се обърна и се върна с няколко крачки. Щом започна да вижда лицето на Петрова спря. Ухили се иронично и извика мазно:
-Хвани ме де! -и тръгна по коридорите...отново.

Петрова погледна заплашително към Грей, той разбра намека, обаче само изгледа незаинтересовано.
Лелката хукна със супербързината си, извади един електрошок и пусна малко ток на момичето, като го настигна. Добре, че не трябваше да използва ласото си... или лютивия пипер...
- Не са ме направили отговорник случайно, млада госпожице! В това училище се пази ред! Ще лъскаш пода в следващия месец, ясно ли е?!
Грей тихомълком тръгна да се измъква
- Г-н Девънхарт! Довечера и вие хващате парцала!
- Мечтай си, дърта чанто! - профъфли той
- Чух това!

Ванеса си повтаряше на ум колко е тъпа и въобще не разбра как се развиват нещата.След гласа на Петрова, тя се опомни и затича из коридора.

Ефи стана свидетел на всичко. Лудата я беше сбъркала с друго момиче. Използва това, за да се втурне към спалнята си.

- Няма да ти се размине, Ефи! - изсъска Петрова.
Грей бутна ръце в джобове и се изниза през изхода, имаше си работа за вършене...

По най-бързия начин излезе от училището и се запъти към плажа.

» Градината на училището