Спечелете "Пробудена"!

"Какво пробужда вашето въображение ?"

Въображение ?! Бих могла да го опиша с общоприетото му определение, но тук ще го кажа със собствени думи така, както го приемам аз - това е от онези сложни механизми, които преплитат в съзнанието ни миналото и създадените от нас нови неща, които всъщност не сме виждали.
Моето въображение може да бъде пробудено по безумно много начини. Самата аз съм човек, който предпочита да помечтае, да си изгради нещо ново в съзнанието си, което все още не съществува, а и това действие носи някаква странна наслада със себе си. Носи някакво удовлетворение, едно тихо успокоение, една лека усмивка.
Една мелодия би могла да пробуди въображението ми, нечия история също. Дори една красива гледка на природата би могла да ме накара да изградя нов свят с нови принципи, нови трудности и забавления. Един предмет може да ме накара да си проектирам нови образи, да си измисля мои символи, да си създам цял един нов свят, с нови хора и нови занимания, които да вършат.
Макар, че не всеки човек би могъл да се похвали с голямо въображение. И може би като всяко нещо на земята и то си има както хубава, така и лоша страна. Аз имам въображение, което дори понякога ми е изигравало лоши номера. Би могло да бъде пробудено от чуруликането на птичките, или лая на кучетата. Би могло да бъде пробудено от бръмченето на колите или ромоленето на дъжда. Би могло да бъде пробудено от детския смях и детските писъци, както и от звука на силния вятър. Макар, че понякога тези неща ме карат да мечтая, доста често и събуждат въображението ми. Понякога точно така се успокоявам, точно така забравям за проблеми и си връщам усмивката.
Хиляди неща могат да го задействат. Дори писането по клавиатурата, шума от морските вълни, нечий звънец. Както и многото различни цветове, които запълват ежедневието ни. Едно непознато място също или многото светлинки, които проблясват хиляди места.
Човек би могъл да задейства въображението си по много начини и от различни неща. За мен то е в по-добрата си страна и аз обичам да го пускам в действие, въпреки, че то само се задейства при допира, при усета или при видимостта на предмети, звуци, хора, животни или природа. За мен въображението е този странен механизъм, който знае точно кога да се появи, точно какви образи да изгради и точно кога да спре за да се отпусна!

Какво пробужда вашето въображение ?

Въображението е удивително нещо. Не можеш да го видиш, да го чуеш. Не можеш да го усетиш дори да имаш най-доброто шесто чувство на света. И в същото време то е около нас. Като нежно докосване, шепот, като милувката на някоя тайнствена муза. Може да го откриеш навсякъде или никъде. То е сила, чиито контрол може да бъде ограничен единствено и само от самите нас.
Аз съм критичка. Атеистка дори ако трябва да си призная. Но вярвам в силата на въображението. Нима точно първите хора не са използвали въображението си да създадат своите богове. Духовете, който карат въздуха да се движи и водата да тече. Нима не точно същите тези духове, скрити в мрака на нощта, не са събудили у съзнанието на хората мита за дракони, вампири, демони и самодиви. Нима точни нашето въображение не е създало най-великите изобретения на света, позволяващи на човек да достигне най-големите морски дълбини или да стъпи на Луната?
Но да се върна на въпроса. Това, което пробужда моето въображение е всичко и нищо. Понякога просто си мисля за нещо и изведнъж тези мисли се превръщат в стихотворение. Друг път гледам някоя картина или слушам песен, или дори да чета някой книга и искам да пресъздам чувството, което ме е обзело със собствени думи.
Обичам да пиша. Историите ми... идват от всичко. Веднъж гледах една пеперуда и си мислих за метаморфозата. Оттам нататък ми хрумна защо да не използвам това в една своя история и извънземния народ, за който пишех да не може същото. Една форма, после друга.
Колко ли пъти съм се будила през нощта или не съм могла да заспя, докато не запиша мисълта си...
Признавам си, че имам доста истории, който се ми били създавани от други истории, който съм чувала, чела или дори гледала. Елемент, използван от мен в историите ми. Но не е ли същото с всички нас – черпим от света, от който сме заобиколени? Заслужава си да добавя, че преди време, през лятото имах един кошмар. Класически кошмар – огромни змии, страх, ужас, смърт. Всичко си бе на място. Но когато се събудих не се боях. Опитах се да го забравя, но не можах. И така то остана в мен като чувство, бавно растящо като цвете очакващо да се разтвори. И накрая.... накрая имах оформена история за роман. Имащ своето начало, развитие и край. За останалото ще се доверя на въображението си.
Въображението е наистина огромна сила, толкова колкото и самите нас. Някой хора го имах, други не толкова. Имало е време, когато такива хора са били наричани мечтатели, луди, гонещи вятърни мелници, но накрая всичко става истина. Един ден онова, което се нарича днес фантастика ще се превърне в реалност. Така както в миналото, така и днес, и утре.
Защото без въображението светът ще бъде сив, също и ние. Въображението е това, което прави мечтите реални и света изпълнен с цветове и тайни очакващи да бъдат разкрити.

Какво пробужда вашето въображение?

Моето въображение се пробужда от много неща, но най-голямата ми муза е музиката. Не мога да стоя в тишина, обичам да потъвам в красивите и бавни (или бързи, зависи от настроението ми) тонове. Обичам да се заслушвам в текстовете на песните – това е едно от най-важните неща за мен. Може ли да съществува страхотна песен с някакъв безмислен текст? Име редки случаи, когато мелодията може да прикрие глуповатия текст, да направи песента харесвана, но аз не съм фенка на този тип песни. Когато се заслушвам в текста, искам да откривам себе си или пък да се вдъхвам за нови идеи. Обичам да пиша истории, чисто непрофесионално, но все пак се нуждая много често от муза и тогава на помощ идва музиката. Не мога без нея и дори сега, когато пиша този отговор слушам музика. За мен музиката е да покажеш на света чувствата си, нещо лично и емоционално. Много жалко, че не мога да пея, но пък когато го правя е от душа и сърце, раздавам се на макс. Не мисля, че има човек на тази планета, който да не обича да слуша музика, няма значение какъв стил е, важното е ти да я харесваш, дори да си единствен, опитай се да се отцепиш от (аз бих казала стадото) начина на мислене на днешното поколение. Всеки си има свой вкус за музика и трябва да го устоява, а не да се притеснява, че това или онова няма да се хареса на другите. Според мен само песните, които са изпълнени с емоция, с чувство са стойностни. Те по някакъв начин ме разчустват, малко са изпълненията, които са ми влизали под кожата. Много зависи и от дадения изпълнител как ще направи да изглежда песента, тя може да бъде страхотна, но ако я изпее без никакво чувство и с пренебрежение надали ще бъде. Малко се отделих от темата, но това за мен е много важно – да има чувства и емоции преплетени с текста и мелодията. Музиката ме кара да развихря своето въображение, да си представям че се намирам в друг свят или в различни ситуации. Постоянно плейъра ми е под ръка, когато ходя на училище или дори до магазина до нас, винаги си пускам музика и се потопям в отделен, мой си свят, различен от заобикалящия ме. Не мога да живея без музика, а и тя е моето вдъхновение.