PassionsName

Май трябва и аз да се представя.Откъде да започна...Трудно.Така...
Казвам се Камелия(мразя да ме наричат с пълното ми име,който не ме мрази ми казва Ками.Дълго воювах за тази привилегия).
Аз съм личност отдадена на емоциите и винаги съм в едната крайност.Или изобщо ги изолирам или пък ги изпитвам с такъв интензитет, че се чудя как няма земетресения.
Рядко успявам да дочета докрай информацията щом има нещо, което дълбоко ме е заинтригувало, на което се дължат повечето глупости които пиша (имам предвид повтарям информация и т.н.)
Занимавам се с писане на разкази(даже и роман започнах ), поезия,(основно на английски) рисуване и малко с фотография.За мой ужас обаче на себе си свястна снимка не мога да направя. Странното е, че други хора успяват да ми направят.
Слушам рок, метъл(нищо кой знае колко тежко,не се плашете),по малко пънк,електро,хаус...
Когато ме затресе ентусиазмът не се спирам докато не свърша каквото съм започнала.
Моят личен принцип е "Cogito ergo sum"("Мисля,значи съществувам") на Рене Декарт.
Вярвам в предопределеността на само няколко важни събития в живота ни (кой ще е любовта на живота ни,какви ще сме...).Обяснявам веднага.Ако ти е писано да си обирджия и ще обереш банка.Твой е избора дали ще ходиш в училище, ще си отличник, ще отидеш да работиш във банката и 1 ден ще ти прищракат онези 90 % от мозъка, които не ги използваш и ще усетиш нуждата да се поразходиш до трезора, или пък още от училище ще влезнеш в банда и като естествен резултат от това действие ще оберете Пиреус(примерно).
Май това е основното за моята скучна личност,освен че обичам да мечтая,но за това коментарът е:"Кой не обича?"

Здравей, Ками!
Добре дошла при нас!
Напоследък е малко пусто тук, но така е като идват изпити и контролни за края на срока.
И аз вярвам в предопределеността. Вярвам, че си струва да чакаш, па макар това, което чакаш да дойде след много години.
Като гледам обичаш Шекспир (подписа). Аз също го тача, макар да не съм чела кой знае какво от него. Но "Хамлет" е едно от любимите и финалните думи на Хорацио

"Едно възвишено сърце се пръсна..."

Обожавам и "Макбет" и "Сън в лятна нощ". Иначе казано - човека е гений. Ето още една любима част от "Хамлет", макар да си е малко моя модифицирана версия.
"И тъй, размисълът прави ни пъзливци
И руменият цвят на дързостта ни
увяхва под отровното белило на
многото мъдруване. И тъй си
гаснат и изчезват мечти високи
почини с размах. Изгарят и
изтляват, нестанали дела...
Но тихо! Замълчи! "

А, да тия двете и аз съм ги чела. " Сън в лятна нощ" го обожавам. Хилих се докато четох.

Но "Хамлет" си ми е фаворит.
Иначе и аз обичам да пиша. Моят проблем е, че аз не мога да пиша кратко. Като седна да пиша и една глава ми идва близо 10 страници, но напоследък се опитвам да ги съкращавам на 2-3. Най-странното е, че има шантави хора, които четат и им харесва и мрънкат за още, само дето аз нямам време за още. Но както и да е.
Та предимно какви разкази пишеш? И за какво е романа?

Ами не точно поради същата причина поради която и ти. Но освен всичко аз бързо скачам от случка на случка и от тема на тема. Романа съм го позарязала малко - той е за моя живот преобърнат в средновековието и със мистични елементи. Ще е роман, защото става въпрос за период от 5 години, откакто влезнах в частна гимназия. И така - училището става замък-училище, Момчето (с главно М) си остава момче, само че мааааалко по-различно от гледна точка на човечност и така. Нещото, в което съм по-съсредоточена е една новела, която пиша, в която пак има вампири и върколаци и некроманти. И пак ме мързи и нямам време да я пиша. Иначе е като ирландска яхния (Джером Джером, "Трима души в една лодка, без да се брои кучето" ), сиреч има всичко - бой, любов, секс, кръв, мистерия...

Уолз! Определено има всичко.
То и аз моите неща не ги наричам романи или новели, а "писаници", "нещо". Иначе едната от тях пак пресъздава част от моя живот, но после заживя свой и на мен чака ми се прииска аз да живея същия. Хах.
Аз писах един фикшън по Twilight (силно съм отвратена от тая поредица, ама карай, то се случи преди това) и хората го харесаха. А, аз копнея да разкарам Кълън от него и всички герои на Стеф и да си оставя само моите, защото бъка от мои собствени герои. Но това е друга тема!

Та ти иначе откъде си? (град имам предвид!)

София. Градът на порока, мърсотията и оставената наяве канализация, често всъщност репрезентирана по-скоро от хора, заслужаващи повече названията, отколкото продуктите на въпросната канализация, които ги носят. И тук вероятно нищо не разбра от бръщолевенето ми,но... А ти? И разкажи по-подробно за "нещото"

Ами аз съм по принцип от едно малко градче - Луковит, но уча в Шумен. Нищо особено.

Шегуваш се!!!! Майка ми и леля ми са живели там преди да дойдат в университет в София! Бях в Луковит практически всяко лято до към 15-тата ми годишинина. Много го обичам, изключваме че тогава го чувствах малко като заточение. Сега ми липсва.

Вярно ли? Леле! Хаха. Е, ако някой път имаш път насам - обади се.

Едва ли ще се случи скоро, за жалост. Но все пак ще държ отворено предложението.

Хей, добре дошла и от мен!
Хах, не че нещо... ама защо точно Пиреус бе *хех*.
Дивиш, трябва да метна око на нещо, което си писала, май видях, че има вече нещо и във форума, тъй че след малко се насочвам натам (;

Благодарим сърдечно за топлите думи и ъ... определение. А Пиреус ми дойде защото гледах реклама по телевизията и в чест на омразата си към тези 30 секундни прекъсвания на филми реших да я обознача.