Столова

Разсмях се и я задърпах към една маса с едната си ръка, а с другата държах таблата. Това момиче май за закуска, обед и вечеря ядеше по една ябълка или банан.
Седнахме на една празна маса в един ъгъл и аз побутнах таблата към нея, като си позволих да си взема няколко картофа, колкото да я подканя, че не е сама.
През цялото време, заговорническата ми усмивка не падаше от лицето ми.

Ааах, колко беше гаден!! Изгледах го изпепеляващо и започнах яденето си. Изядох два каргофа, после още два и накрая се отказах.
- Не мога. -казах аз и после една лампичка светна над главата ми. - Може би ще мога да изям всичко ако ме възнаграждаваш с нещо... Например с... Целувка? - усмихнах му се широко, но всъщност бях съвсем сериозна - иначе нямаше да успея да изям всичко в НИКАКЪВ случай.

-Ммм.. - направих се на замислен и се усмихнах лукаво. Искаше целувки? Е, ще си ги получи! Наведох се към нея и си откраднах една кратка и бърза целувка, като я раздразних. - А сега искам да направих три хапки от хамбургера и да изядеш четири пържени картофа, плюс няколко глътки кола. Иначе повече целувки - няма! - и се ухилих доволно.

Ъъгх... Това беше ужасно нечестно!! Все пак направих каквото ми каза.
- Добре, чудесно за старт, сега може да продължим както предложих - една хапка или глътка - една целувка иначе отказвам да ям повече И целувките трябва да са... по-дълбоки, иначе си тръгваме! - погледнах го решително, макар да знаех, че ако аз си тръгна, а той остане в столовата, я щях да направя две крачки, отдалечавайки се от сградата, я не и щях вече да се връщам тичайки... НО той не знаеше това, нали?

Преглътнах доволно, хитра беше мойта сладурана. Наведох се към нея и я целунах по-задълбочено. Нарочно се държах леко на страна, защото ако се олеехме, щеше да стане лошо. Отдръпнах се точно преди тя да зарови пръсти в косата ми и да ме подлуди.
-Хапка и глътка иначе няма целувки занапред. Нито повече нито по-малко! И големи хапки! - казах твърдо. Бях сигурен, че ще се съгласи.

Ъгхх.. Е, той имаше доста добър ултиматум - всеки път като ме целлунеше, главата ми се замайваше, сърцето ми лумкаше в гърдите, а дланите ми се запотяваха. Ща, не ща, трябваше да ям, колкото и да не ми се щеше.
Така че захапах хамбургера, готова да получа още целувки.

Джереми:

Разсмях се на измъчената й физиономия и изчаках да си довърши глътката за да я целуна. Приближих се към нея и я целунах страстно. Не можех да се откъсна от нея. Сърцето ми сякаш щеше да излети и да се слее с нейното, ръцете ми я притискаха все по-близо до мен. Съвсем забравих и за хамбургера и за колата и за това, че бяхме насред столовата, пълнa с безмозъчни говеда.
-Кхъм-кхъм.. - чу се някакво далечно прокашляне. Не му обърнах внимание и продължих да опитвам невероятно сладките устни на Кейт. - Кхъм-кхъм! - по-силно се прокашля същият човек. Пак не му обърнах внимание. Прокарах пръсти през косата й и се опитах да я приближа дори по-близо до себе си. - Добре, вече прекалихте. - се разсмя някой. Откъснах се с нежелание от устните на Кейт и погледнах раздразнено едно момиче, което седеше пред нас и се усмихваше.

Лилиан:

Бяха невероятно сладки заедно. Не познавах момчето, но Кейт бе права. Изглеждаше страшно сладък. Продължих да се усмихвам, макар че ме напушваше смях от недоволния му поглед. Протегнах ръка и казах.
-Аз съм Лилиан, в съседни стаи сме с Кейт и тя е.. ами една от най-добрите ми приятелки. - той я стисна и смени изражението си на дружелюбно. - Хей, Кейт. Добро утро. - поздравих и нея, преди да се настаня на стола.

-Ммм.. да определено утрото е добро -казах аз и й се усмихнах. - Ако всяка сутрин започваше така, щеше да бъде страхотно... - последаха няколко секунди мълчание. - Ммм да,, как спа? - попитах Лили.

Лилиан:

Разсмях се. Явно още бе замаяна от целувката им.
-Добре, благодаря. Виж, не ми обръщайте внимание. Отивам да си взема нещо за закуска, вие си продължавайте...ъъ.. разговора. - и й намигнах палаво. Станах и тръгнах към бюфета. Бях безкрайно щастлива за нея.

Джереми:

Отново се обърнах към Кейт и й казах.
-Е, след като ни прекъснаха... продължавай да ядеш. - й се разсмях на физиономията й.

Ъгх... Можеше и да не ми напомня отново...за...храна. Ъгх. Богиньо, ама това момче да не би да искаше да се храня ТРИ ПЪТИ на ден??? Той е полудял. Абсолютно полудял. Добре, че бяха целувките, защото иначе нямаше да стане неговото.
- По дяволите, забравих! Трябваше да се оплача на Лилс, тя щеше да спре това мъчение!! Ъгх.. Как можах да не се сетя???

Точно преди 2 дена ме бяха белязали и още не познавах никого бях напрегната и се срамувах от всички които ме заглеждаха.Влязох в столовата и седнах на свободната маса и тогава за малко да не припадна най-готиното момче се беше запътило към мен омг не наистина щях да припадна

Седна на моята маса с таблата си на която имаше кроасан и кафе.Взе кроасана и започна да го яде(О БОЖЕ МОЙ САМО КАКЪВ КЪСМЕТ). Аз си извадих пликчето с пържени картофки,взех един картоф изядох го , но забелязах че на картофките липсва сол и въобще не предположих че ще трябва да говоря с него(за да ми подаде солта само колко съм смотана )без повече да чакам казах:
-Извинявай,ще ми подадеш ли солта-и точно тогава се случи най-гадния момент когато ми отвърна с най-гадния отговор и най-гадната думичка(за мен).
-Не.
-Защо?
-Защото не съм длъжен!
-Добре тогава-казах аз и се посегнах да взема солта-Сама ще си я взема!
-НЕ!-извика ми той и ми удари ръката.
Всички в стола зяпнаха нас и аз веднага седнах,защото много се срамувах когато ме гледаха.

Минаха 2 минути и вече никой не ни гледаше и затова казах първото нещо което ми дойде на ум:
-Защо?Защо не ми даваш да взема солта? - и се захилих като пълен идиот(при мисълта че създава такава драма само заради една сол )
-Защото...н-не мога да ти кажа!
-Хмм еми добре сега ще си ям картофите без сол.
-Добре.
-Хей как се казваш?-попитах го аз.
-С най-нормалното и тъпо американско име-Ерик!- аз се засмях и после казах-Според мен името Ерик е много хубаво.Аз се казвам Виктория.
-И на мен твоето име ми харесва.-и после не си казахме нищо повече.
Минаха поне 5 минути без да си кажем нищо докато не си изядох закуската и казах:
-Чао,Ерик беше ми приятно!-станах и излязох от стола.Минах 2 крачки напред и той беше точно зад мен и ме прегърна.Това беше най-странното преживяване и естествено най-приятното все пак да срещнеш най-готиното момче в цялото училище да,да седне до теб да си поговорите(да не ти даде солта ) и накрая да те прегърне...