Градината на училището

Градината е прекрасно място.Има много красиви алеи със цветя и пейки.Много ученици обичат това място, защото през летните вечери там се чува шумът на морето и се усеща морския бриз.Също така там има множество статуи на Никс и следователно там много ученици се молят за помощ или просто за пречистване.

Оставаше по-малко от час преди изгрева, всички ученици се бяха прибрали по стаите си. Из се разхождаше боса из градината, докато не стигна до любимата си пейка. Седна на нея, изпъна се, сетне легна. Обичаше това време от нощта, можеше да помирише сутрешния бриз, звездите се скриваха и усещаше как скоро слънцето щеше да се появи.
Гъсеница лазеше по облегалката на пейката, един бухал долетя и я грабна, избухвайки (авт. бел: омг, има ли такава дума?!), Из се стресна, това не беше добър знак.

Ед също раше да се поразходи докато в градинката нямаше никой.
-Мяу!-иззад храстите се показа котката му Ерам.
-Ерам някой ден ще ми докараш удар-и той се засмя.
Докато вървеше със котката до себе си той видя Из и отиде до нея.Тя лежеше със затворени очи:
-Здрасти Из!-каза Ед.

Какво всеки ден Ванеса отиде до красивата градина.Обичаше я, защото й даваше спокойствие.Движеше се бавно, но грациозно.След около минута видя Ед и Из.

- Здравейте! - бързо каза тя. - Какво правите?

-Здравей, Ванеса!Нищо особено.Ами ти как си?

Както си се беше успокоила, Из така се стресна и подскочи, не успя да запази баланса и падна на земята. След секунда се изправи и се ухили.
- Хей! - Отсече тя. - Здрасти! - Завъртя се все едно търсеше нещо, най-вероятно акъла си. - Какво правиш тук? - все още отвеяно попита. Ерам скочи в ръцете й (авт. бел.: сори, че ти барам котката). - Хей, здрасти, мъник! - Из го почеша по гушката. - Не е ли малко късничко? - Беше й странно, обикновено не си говореха много. Е, тя си говореше само с учениците, после направо нямаше сила да се занимава и с възрастните. Нали имаха проблеми с нея след онази история...

- Ами..Добре.. - излъга, въпреки че не искаше. - Ти как си? - попита Неса, за да отдалечи темата от нея. - Оо, Из , извинявай, че те уплаших. - усмихна се любезно.

-Ах...извинявай.Не исках да те стряскам.А ти Ерам трябва да поработим върху обноските ти!Таа как си...напоследък много рядко те виждам?

П.П.-А ти като си ученичка защо не ни наричаш със Господин и Госпожо

Ванеса замълча, а после каза:
- Аз ще тръгвам..Ще се видим друг път.Чао! - тя помаха на останалите.Точно сега имаше нужда да се самосъжалява, че няма кой да я утеши и прегърне.Всъщност не затова щеше да пролива сълзи.Тя забърза към общежитията.

Из го погледне малко странно, наистина се беше позатворила напоследък, но... Е, не е като да си нямаше причина.
- Ами, нали знаеш... след онази история с появяването на мръсните имейли между директорката и професора по литература, хич не ме обичат.... да не говорим за онова бягане на учениците... е, повечето преподаватели странят от мен и се занимавам повече с учениците... Ох, пак се разприказвах. Иначе не се притеснявай за Ерам, още откакто учихме заедно все идваше при мен...
Из се обърна към Неса
- Ванеса, не е ли малко късно да си навън? Да не е станало нещо?

-Права си и аз ако бях на твое място щях да съм така.А впрочем какво стана със онези ученици, които бягат.Доколкото разбрах Висшата Жрица вече знае за тях нали?

- Дали знае? Нали аз им помагам и тя постоянно ме хока. Дори не мога да разбера защо ме държи все още на този пост, предполагам иска да ме мъчи заради излагацията, над която я подложих. Не е като да постнах онези писма в сайта на училището нарочно... - невинно риташе с краче един камън тя. - Кой ли заблуждавам, пачаврата да гори в ада!

Тичаше право към Из.Когато вече я забеляза заедно с Ед, намали скоростта.След няколко секунди тя се хвърли върху Из и избухна в сълзи.

По телевизията започваше поредния скучен мач. Ефи нямаше против футбола, но имаше против компанията. Взе бутилка Бакарди, излезе на вън и запали цигара.

-Абсолютно съм съгласен.Тази жена е просто...не знам може би Цербер?Наистина трябва някой да й даде добър урок но не се намира никой за тази работа.А впрочем колко човека са извън училището в момента?

3-ма в градината се шляеха. Ефи седна на една пейка и се загледа в тях.

Из го погледна подозрително.
- Предпочитам да не казвам, имам си достатъчно проблеми, а и тази стриктна забрана да не излизат е глупава! Тийнейджъри са, по дяволите! Естествено, че ще искат да излизат и да се забавляват... а и навсякъде по плажа правят на хората татуировки като на вампири... тук не е толкова опасно като в другите места. Не знам защо всява тази паника.
Из изведнъж се стресна още повече от Неса
- Чакай, чакай, какво е станало? Обясни ми!

-Ами да тези хора само си търсят белята!
Когато Неса се хвърли на Из Ед замалко не се претъркули във цветната леха отзад.
-Неса не мислиш ли, че трябва да внимаваш?-и той се засмя гръмко.-Та както и да е кажи какво има, може и аз да ти помогна с нещо?

Ванеса не престана да плаче.След около минутка спря.Помисли си, да ли да не се втурне в прегрътките на Ед, но.."Не, нама да го направя" - каза си тя.

- Аз..просто.. - не можа да намери подходящите думи - Благодаря! - седна на пейката. - Извинете ме!Може да продължите да си говорите. - Замълча и видя другото момиче.

-Какво?! Да не би да си видяла дявола, бе момиче?!-попита Ефи-Искаш ли?-посочи й бутилката Бакарди.

П.П. без да искам

Из грабна бутилката от Мел и си отпи, след това погледна Ефи укорително... сетне се засмя.
- Не предлагайте алкохол на съученици пред преподаватели, освен ако не е вино! Колко пъти трябва да ви го повтарям?!
- Неса, моля те, успокой се и кажи какво става... иначе Ефи като едното нищо ще те напие, преди да имаме възможост да разберем каквото и да е!

Ванеса не се разсмя и от това. \"Колко зле съм.Дори не се смея\". Поклати глава.
- Не, благодаря. - замисли се - Всъщност..няма да откажа една глътка.. Ако се напия, ще имам оправдание за глупостите, които ще направя.Нали така?Може да ми дадеш и цялото шише. - усмихна е на Ефи. - Из ,оо, аз .. Няма ми нищо.Просто .. Ами и аз незнам.. - излъга Неса.

-Та да караме по същество ако не искаме да се изпечем живи.Какво има Ванеса?

-И недей да пиеш много, ако не можеш...Та, да изпускам нещо?!-Ефи се огледа и повдигна вежда, когато погледът й се спря на разтроеното момиче.

Казвам ви, просто прилив на емоции.. - "Прилив на емоции, о боже колко съм зле." помисли си Ванеса - Не е нищо сериозно, така че всеки може да продължи, това което прави. - Изгледа всички, като им прати по една неуверена усмивка.

Из удари един адски силен юмрук в рамото на Неса (и това се предполага да е съветника...)
- Я се стегни! Ти си мъжко момиче! - Из се обърна към Ейдриън - Наистина по-добре да влизаме, въобще не е подходящо време да стоим навън. И, Ефи, наистина... не показвай това Бакарди наляво и надясно... Ейдриън може и да е печен... но го знаеш стария господин Карлуконски... ще те накара пак да му снимаш и преписваш разни неща... такава лепка е...

-Аре бе, Ванче! Кво толкова, всички сме на тва дередже!-каза Ефи и се ухили.

-Чу я!Хайде на всички довиждане и лека нощ !
И той се запъти къв учителското общежитие.
-Всъшност Из ако искаш ела заедно с мен до общежитията.

- Ау!Това заболя. - оплака се Ванеса, радостна че ги е обедила. - Да, хайде.Из, скоро ще имам ли съквартирантка? - след думите на Ефи, Неса се засмя.Най-после забравила всичко.. - Аз ще поостана още мъничко.Вие вървете.Лека на всички!

П.П. забравих за господин и госпожо.Сори.Следващият път ще ви казвам така.

Из потупа и Ефи
- Мисля, че от теб ще излезе чудесен съветник! - тя се завъртя към Ейдриан - Може. Между другото, в твоята стая има ли мухъл? При мен има... и хлебарки... и ако няма и при другите, ще съм сигурна, че онази крава ги е пуснала!

Ефи се ухили и погледна втренчено Из.
-А, може би не....-отвръна и чу някакви крясъци.
-А, Литекс май са били Левски.-каза Еф.

- Госпожо Из, може и да пренощувате при него? - повдигна едната си вежда Неса и им намигна.

- Е, идваш ли Ефи?Отказах се, да стоя тук.

-Ти явно нещо целиш но както и да е.Хайде "Госпожо Из" да тръгваме!-И той се ухили.

» Коридорите на училището