Една несподелена любов..

Резюме : След смъртта на майка си, Ванеса сънува кошмари.Тя, както и леля й Бри знаят много добре, че не е заради смъртта.Оказва се, че леля й не е такава за каквато Ванеса я е мислела.Бащата на момичето се жени повторно, а тази жена иска само парите му.
След всичко това, Ванеса не може да издържи.
В Сиатъл започват убийства на хората, които Ванеса мрази.Тя разкрива, кой стои зад всичко и какво иска от нея.Иска любов, която момичето не би могла да му даде.За да спаси себе си, татко си и градчето, Ванеса се втурва в опасни приключения, от които може да умре, но да спаси Сиатъл или да остане жива, но всичко други да умрат.Какъв избор ще направи тя?А дали има още такива? Може да разберете само в "Една несподелена любов"

Първа глава

- Нее!

Събудих се изпотена, парещите сълзи се стичаха по лицето ми.Отново сънувах кошмар.Усещах болката и страха..любовта..Чух отврящата се врата на стаята ми.Бях готова да избягам през прозоеца, но оттам се появи леля Бри.Промених отбранителната си позиция.Бързо хванах с гладките си ръце коленете.Бри забеляза сълзите и се втурна към мен.
- Миличка, добре ли си? - докато говореше, тя ме глаеше по косата.
- Т-та-м има-шш-е вв-аа.. - започнах да заеквам, но изведнъж преди да изрека думата "вампири" коремът ми стана на топка.Нещо ми казваше да си мълча и аз го направих.
- Какво имаше? - подкани ме тя.
- Нн-е-знам..аз..
- Опитай се да поспиш още малко.Хайде.
Легнах и се завих без да обеля дори думичка, а Бри отиде да ми донесе вода.Какво за бога ми ставаше?Полудявах ли?Почувстах присъствие, сякаш някой бе до мен, успокояваше ме, убеждаваше ме, че всичко ще е наред.Само, че в стаята нямаше никого.От леко притворената врата дочух разговора на леля и татко.
Тябва да я заведем на психолог.От както почина майка й, сънува кошмари.Това трябва да спре!- тонът и бе така леден, че усетих как думите нахлуха в стаята ми,кожата ми ги попи и настръхна от тях.Сънищата или по-точно кошмарите не бяха от смъртта на майка ми.Знаех го много добре.И Бри го знаеше.Тя просто искаше да ме заведе на психолог и си намери причина.Набеди майка ми.Няма да й позволя това.
- Не мисля, че е готова за това.Неса претърпя много и.. - татко щеше да намери думите, с които да ме освободи от тази гадна идея, но леля ми го прекъсна.
- Стига вече!Понеже тя иска така, ти трябва да го направиш.Този път аз лично ще я заведа. - тя шептеше, но с омраза.Показа лошата си страна.Аз не бях 10 годишно хлапе и не може да ме командва.Чуха се стъпки и някой отново отвори вратата ми.
- Изпий тази течност- нежният й глас се завърна.Дойде до мен и ми подаде чаша, пълна с зелена гадост. - Ще ти помогне да заспиш. - Не беше така.Никога не ми е помагало да заспя.Лъжеше ме.Ядосах се, но се стремях да не го покажа.
- Добре. - спряла да заеквам, взех чашата от ръцете й. - След като го изпия, ще го оставя на нощното шкафче.
Само след миг останах сама.Прозорецът бе отворен.Вятарът се усилваше.На мен обаче, не ми беше студено.Чувствах как някой ме гали по раменете, прокарва пръсти през косата ми и си играе с нея.Как ме прегръща..Това невероятно усещане продължи само няколко минути, след което вятарът намаляваше и намаляваше..В един момент спря.Още стисках със злоба, в ръцете си чашата.Станах от леглото.Почувствах се толкова уморена, сякаш някой е ицедил силите ми.Бързо изсипах течността в банята и както бях обещала оставих чашата на нощното си шкафче.Без дори да поглеждам часовника, отново си легнах и щом усетих меката възглавница под главата си, клепачите ми натежаха.Опитах да се боря срещу тях, но не успях.Усещах как очите ми бавно, бавно се затварят.

трябва да го продължиш мн е интерисно

» ~Една неизречена съдба~(фен фик)