Стаята на Ванеса

Неса поклати глава :
- Някой хора са толкова досадни. - замълча. - Е, какво ще правим?И без това не ми се танцува.

-Пусни друга програма?

Неса подхвърли дистанционото.
- Избери нещо. - каза тя.Взе телефона и се обади на Зак.
- Остави ме на мира! - извика. - Повече не се обаждай, нито ми пращай съобщения! - замълча, слушайки го какво говори. - Абе, ти не разбра ли какво казах? - след това затвори и се просна на леглото.

Ванеса падна почти върху него.Той отвори устата си за да обясни за пореден път как той е учител но този път си замълча.Спря се на Дискавъри където даваха предаване за тигри.

- И това става за гледане. - каза унило тя.Беше й писнало от този Зак.
- Е, кажи нещо.

-Като например?-Ед я погледна със зелените си очи и във нейните долови нещо странно.Тя сякаш не можеше без да гледа вампири.

- Ами незнам..Нещо .. Нещо..Просто нещо. - Тя също го погледна.

-Ами...Нещо?!

Засмя се.
- Не съм си представяла, че вампирите могат да бъдат забавни.
- Чувставаш ли нещо към Из? - това бе единственото, което й хрумна да пита.

-Може да се впусна във митове и легенди за вампири но не мисля да го правя.Хмм...дали чувствам нещо към нея...може би?Защо питаш?

- Забелязала съм как я гледаш. - тихо промълви Неса.

-Доста си наблюдателна...за човек.Хмм...пусни на БТВ може би са почнали новините.

Неса пусна БТВ и новините бяха почнали.
- Да, знам.Да не мислиш, че случайно се опитах да ви събера?

-Да..да... Ооо я виж.Нашия плаж.Ето какво е станало...леле човек се удавил.Браво на тях...като скачат от високите скали...

- Винаги го правят.Нищо ново под слънцето. - поклати глава.
- Ъм, и сега какво? - попита тя, като гледаше ту новините ту Ед.

-Не знам...ти какво предлагаш?

- Ами, нека ти да предложиш..Мисля, но май нищо няма да измисля.Така че, все пак си вампир.Измисли нещо.

-И какво да не би мисълта ми да работи по-бързо?

- Ами не знам.И все пак измисли ли нещо?Сигурна съм, че имаш някаква идея.

-Не нямам.

- Как забога вампир няма идея?!?Не е възможно.Хъм, няма ли най-после да ми мине и да мога да ходя.

-Е хайде аз трябва да тръгвам.Чух че съквъртирантът ми ще идва днес.Трябва да се запознам.Чао!

- Ще ме оставиш сама?Моля те, няка дойда с теб.Няма да преча.Обещавам!

-Хмм...добре.

- Благодаря! - каза мило Неса.

Двамата влезнаха в стаята на Ванеса.Тя си бе забравила дрехите.
- Знаеш ли, че си забравих дрехите?Но още по-добре. - каза тя и го бутна на леглото, след което съблече сутиена си.Отиде при него и дръпна късите му гащи.Започна да го целува навсякъде.

Никалъс изтеваше от удоволствие. Ванеса беше много красиво, внимателно и същевременно с това игриво момиче, което явно, както Ник, обичаше предизвикателствата. Той се остави в ръцете и и я остави да прави с него каквото писка. Той изтеваше от удоволствие. След пет минутни удоволствия Ванеса прокара нокатя си по едната гърда на Ник и започна много бавно да пие от кръвта му. Ник направи същото... Захапа я по връта. Чувството беше страхотно, а и кравта и беше сладка, приятна и ароматна. Можеше да те накара никога да не спреш да пиеш от нея.

Когато Ник пиеше от кръвта й тя стенеше.Толкова голямо удоволствие не бе чувствала.
- О, Ник! - извика тя.Докато още пиеше, тя съблече и бикините си, а след това и слиповете на момчето.Отново отпи от кръвта му, което усили въюбудата.Бавно прилепи тялото си към неговото, като го остави да пие от кръвта й, а стенанията станаха по-силни.

Ник беше сигуран, че по приятно и силно чувство нямаше и не можеше да съществуват дори в мечтите на един човек. Ник изтеваше и изтеваше, а двамата не спираха. Колкото и да не му се искаше Ник отдръпна устните си от връта на момичето, защото не искаше да й испие цялата кръв и изпъшка. Телата им бяха топли, потни и прилепени едно до друго. Момчето беше сигурно, че искаше да прекара остатъка от живота си, дори той да е по-кратък отколкото си представяше с Ванеса. Ноща почти свършваше и остсъпваше мястото си на деня. Прозорците бяха запердени с тъмни завеси, така че да не може да влиза дневна светлина в общежитието, но то и не трябваше. Беше забранено.

- Ник, ще бъда само твоя! - прошепна му тя.Силните чувства, които изпитваше към него всяка минута ставаха все по-големи и по-големи.Искаше да е само и единствено с него и не й пукаше да ли нарушава някакви правила или не.Щеше да направи всичко, само Ник да е нейн.Тя леко се надигна и гризна ухото му.След това облиза порязаното място и целуна Ник по устните му.

Ник продължаваше да изтева от удоволстие и усещаше това, което не бе усещал никога, а именно - чувството на любовта. Усещаше Ванеса като най-близкия и приятен човек, който беше негов приятел и дори нещо повече. След около петнадесет минути и двамата бяха свършили и Ник проговир, гушнал Ванеса:
- Явно вече сме обвързани. - И двамата се засмяха. - Сега ще разбираме кой къде е и какво чувства!
И двамата останаха прегърнати, като Ванеса беше легнала на рамото на Никалъс.

- Ник, знаеш ли .. започвам да се влюбвам в теб! - каза Ванеса, още сложила глава на рамото му.Целуна го и дръпна завивката.Беше още чисто гола, но не я интересуваше.Тя не се срамуваше от Ник.
- Е, хареса ли ти? - попита тя и нежно целуна едната му плочка.

Изведнъж Ед се озова пред вратата на стаята на Ванеса.Първо отвътре чу странни звуци и помисли че някой човек е влезнал да търси белята си тук.След това разпозна гласа на Ванеса сред множеството стрянни шумове.Значи не беше и човек който си търси белята.После след около една трета от секундата разбра че това са стонове и стенания.И накрая чу въздишка, целувка и разпозна гласа на Никалъс...неговия секвартирант се натискаше със Ванеса...хмм наистина нямаше нищо лошо все пак бяха тийнейджъри.Но той надникна през ключалката просто от огромно любопитство и видя голите Ванеса и Никалъс които точно в този момент се бяха обвързали.Хаха значи вече бяха двойка.Но проблема беше че са го направили във стаята на Ванеса...Никалъс беше момче следователно той не трябва да е тук.Ами ако някой учител минеше от тук и ги завареше двамата голи и обвързани...изобщо пълна бъркотия.Ед накрая се престраши и почука на вратата:
-Ванче виждала ли си Из...напоследък нещо я няма никъде.

Забавих темпото, чувайки мъжки глас.
Забелязах г-н Дарк пред една от стаите.
- Здравейте, г-не! - поздравих го учтиво и понечих да продължа, но странни звуци от вътрешността на стаята ме спряха. Наклоних глава, заслушвайки се в стенанията огласящи мястото. Повдигнах красноречиво вежди и впих поглед в този на г-н Дарк.
- Кхм-кхм - изкашлях се тихо, опитвайки се да прикрия смеха си.

-Дам права си.Ако искаш ми вярвай но вътре са Никалъс и Ванеса ии...мм сещаш се.-Във погледа му се криеше огромна нотка на смях и също така нещо дяволско.Отвътре продължаваха да се чуват стенания и целувки и отново стенаия и целувки.-Ама тези май не мислят да спират...хей имам идея.-Той изгледа шадоу и във очите му проблясна пламък.-Хайде да ги изненадаме...хем ще се позабавляваме от реакцията им хем ще предотврятим изключването им.Какво ще кажеш?

» Стаята на Зоуи
» Стаята на Ефи
» Стаята на Емили
» Стаята на Найт
» Стаята на Ейдриън